Днес Църквата празнува раждането на Пресвета Богородица (гр. Γενέθλιον τῆς Ὑπεραγίας Δεσποίνης ἡμῶν Θεοτόκου). Празникът е един от дванадесетте главни празници на Църквата. Сведенията, които Новият Завет ни дава за раждането и земния живот на св. Богородица, са малко и много оскъдни като информация. Ние почти нямаме известия за нейното раждане, нито пък за родителите ѝ. Основният източник за съдържанието на празника е апокрифното Евангелие от Яков, което се появява през 2 в. Според повествованието, изложено там, семейството на благочестивите Йоаким и Анна дълго време било бездетно. Веднъж, когато Йоаким отишъл в храма да принесе жертва на Бога, първосвещеникът му отказал с мотива, че не е създал потомство за Израил – едно тежко обвинение, което според тогавашните разбирания говорело за липса на Божие благословение над този дом. Тогава Йоаким в скръбта си се оттеглил в пустинята и дълго се молил. Съпругата му Анна също се отдала на горещи молитви в дома им. По време на молитвата и на двамата се явил ангел, който им възвестил: „Господ чу молитвите ви, ти (св. Анна) ще заченеш и ще родиш и за твоето потомство ще говори целият свят”. След това благовестие съпрузите се срещнали при Златните врати в Йерусалим и се прибрали у дома. След положеното време св. Анна родила момиченце, което родителите посветили на Бога. Според обичая те отдали своето дете на служение в Йерусалимския храм, докато навърши пълнолетие.

Появата на празника Рождество на Пресвета Богородица става сравнително късно в Църквата, едва през 5 в. Въобще цялото литургично почитане на св. Богородица започва от 5 в. Това не бива да ни учудва, ако проследим историческото развитие на Църквата и нейното богословие. Ранната литургичност на Църквата е била пряко и изключително фокусирана върху Пасхалната тайна на Христос. Следвайки примера на св. ап. Павел, ранната Църква обръща изключително внимание на това, което се случва в края на земния живот на нашия Господ Иисус Христос. Въпросите, свързани с битието на Христос като Предвечно Слово на Бога, Неговото Въплъщение и Рождество първоначално нямат литургична употреба и не са обект на богословско осмисляне. Едва с края на кризата, предизвикана от употребата на наименованието „Богородица”, което получава своята правилна богословска трактовка и санкция от Третия вселенски събор в Ефес през 431 г., Богородичното литургично почитание става възможно. Причината е, че по време на христологичните спорове се изяснява и учението за Пресветата Дева като истинска Богородица и така става възможна нейната литургична прослава.
Ето защо с право можем да твърдим, че Ефеският събор от 431 г. се явява началото на молитвеното почитане и празнуване на събитията от живота на св. Богородица, включително и някои Господски празници. Косвено потвърждение за това е един сирийски месецеслов от 412 г., в който няма споменат нито един Богородичен празник, а от Господските имаме само Рождество и Кръщение (Богоявление). Съществува едно палестинско предание, в което се казва, че св. Елена, майката на св. Константин Велики, построила в Йерусалим храм в чест на Рождеството на Пресвета Богородица, но това предание няма изворова подкрепа. Трябва да признаем, че истинското почитание на св. Богородица, както вече посочихме по-горе, започва благодарение на сблъсъка, в който влиза православието с представителите на ересите на гностицизма и арианството и в който изкристализира Богородичното богословие, така нар. „теотокология” (с цялата условност на този термин).
Празникът се появява първо на Изток, след което получава разпространение и на Запад. За първи път се споменава от Константинополския патр. Прокъл (439-446) в едно от неговите слова. Не след дълго имаме и първото споменаване за празника на Запад, в требника на папа Геласий (492-496). И двете свидетелства обаче се оспорват от съвременната наука – от една страна авторството на въпросното слово на патр. Прокъл, а от друга – фактът, че най-ранният препис на требника на папа Геласий е от 7 в. Интересно е, че празникът Рождество Богородично присъства в календарите на яковитите и несторианите, при това под същата дата 8 септември, така, както е и в Православната църква до днес. Изключение прави Коптската църква, която чества празничното събитие на 26 април. Това е също косвено свидетелство, че празникът се е появил на Изток преди средата на 5 в., т. е. времето преди отделянето на тези ереси от Църквата.
През 8 в. празникът е вече дълбоко утвърден в литургичната традиция на Изтока, както личи от думите на св. Андрей Критски († ок. 712 г.), който написва две слова и кондак за Рождеството на Пресвета Богородица. От едно златописно празнично Евангелие, подарено на Синайския манастир от имп. Теодосий ІІІ (715-717), се вижда, че в този период Рождество Богородично е вече измежду най-големите християнски празници на Изток.
На Запад обаче през този период и дори до 10-12 в. празникът е слабо популярен. Като изключим сведението за требника на папа Геласий, първото споменаване в месецослов е от 7 в., в псевдо-Йеронимовия мартиролог и в мартиролога на Беда Достопочтени. Така например в Мозарабските (Испания) мартиролози дори и през 10 в. празникът липсва, а от Богородичните празници присъства само Успение Богородично. Едва през 1245 г. на Лионския събор папа Инокентий ІV въвежда празнуването на Рождество Богородично като задължително за Църквата на Запад.
Самият празник е достигнал до нас в твърде различен от възникването си вид. Така например до нас не е достигнал кондакът за празника от св. Роман Сладкопевец, който пише кондаци за всички дванадесет празници. Въобще от службата, която днес имаме за празника, единствено тропарът „Рождество твое Богородице Дево” се е съхранил от периода 5-7 в. Това пък от своя страна не позволява да бъде възстановено първоначалното последование и състав на празничната служба за Рождество Богородично от периода 5-7 в. За сметка на това обаче в днешната служба за празника влизат голяма част от песнопенията, създадени по време на химнографския бум за Рождество Богородично от периода 8-9 в. Свой химнографски принос в него правят освен св. Андрей Критски, още и св. Йоан Дамаскин, св. Герман патр. Константинополски, св. Козма Маюмски и мн. др.
Тропар, гл. 1:
Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог, Който разруши клетвата, даде благословение и обезсили смъртта, като ни дарува живот вечен.