ДНЕС Е БЛАГОВЕЩЕНИЕ – ИСТИНСКИЯТ ПРАЗНИК НА ЖЕНАТА И МАЙКАТА!
Думи като „празник”, „радост”, „успех” обикновено е прието да се възприемат само в положителен смисъл – отнасящи се до нещо хубаво и добро. Но се „радва и прелюбодеецът, който осквернява брачното легло на приятеля си – казва св.Иоан Златоуст – (също) и крадецът, когато открадне. Затова – приканва светителят – да обръщаме внимание на какво се радва човек.”
В този смисъл и когато говорим за празници и празнуване е необходимо да вникваме в това какво се празнува и защо, за да има от съответното честване полза за нас. Става дума за полза, отнасяща до укрепването и възвисяването на духа, което е в тясна връзка с радостта, благодарността и други подобни позитивни чувства. Тук съвсем няма да говорим за елементарното (и скотоподобно) осмисляне на празниците по линията: „празник – обилна трапеза – „Наздраве!” – „много щастие, любов, късмет!…”
Повдигайки темата за достойното празнуване на майчинството и изобщо на приноса и заслугите на жената в семейството, обществото и световната история, преди всичко трябва да кажем, че до началото на ХХв. никакъв „международен женски ден” не е имало. Феминистки настроените хора биха възразили, че това е поради безправното положение на жените в отминалите векове. Но ако в средата на ХХв. такова съждение би звучало логично и аргументирано, днес – след моралния и фактическия крах на комунистическия идеализъм с цялата му „научна” обосновка – такива думи са някак плоски, лишени от дълбочина. Впрочем – вярно ли е, че преди ХХв. празник на майката и жената не е имало? Не! Векове наред такъв е бил (а и продължава да е за православните християни) празникът Благовещение на Пресвета Богородица. Защо? Защото той най-вече фокусира в себе си величието на майчинството, а оттам и свещения принос на женския пол за спасението на целия човешки род. Всъщност какво празнуваме тогава? – Архангел Гавраил се явява пред девойката Мариам и й възвестява, че Господ я и избрал, за да бъде роден като Човек от нея. След недоумението (как безмъжна жена ще роди?) и смущението на Мариам се разсейва и тя повярва, че архангелското благовестие е истинско последва и знаменитият й отговор „Ето, рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти!” Отговор пълен със смирение, вяра, самоотверженост и благоговейна радост. Без повече въпроси пресветата Дева се предоставя на Божията воля като единствено всеблага и всесъвършена. С ясното съзнание, че я чака не само бремето на износването и отглеждането на Детето, а може би и смъртна опасност, понеже е малко вероятно, че сънародниците й ще повярват, че то е заченато от Св.Дух, и според Мойсеевият закон могат да я убият с камъни като прелюбодейка. Църковното Предание свидетелства, че именно в този момент – по непостижим за човешкото съзнание начин – е станало и Боговъплъщението (зачеването на Богочовека Иисус Христос, чрез осеняването на Богомайката от Св.Дух).
Бог не случайно избира да се яви като Спасител в света не иначе, а раждайки се от жена – понеже първият грях с неговите последици (трудове, болести, смърт и всяко зло) са влезли в света чрез жена (Ева), то сега – за да се възвърне изгубеното достойнство на женския пол Вседържителят показва благоволение към жената. Нещо повече – това довежда не само до възвръщането на древната чест (до грехопадението) а и до едно много по-високо извисяване. В лицето на Св.Богородица женският пол възлиза на небето – над херувимите и серафимите (т.е. най-висшите ангели) – както се пее в известната църковна песен „Честнейшую херувим…”
Но нека от небето се върнем на земята и от вечността да влезем отново във времето където се оказва, че се намират немалко хора (даже и кръстени), които да почитат за ден на майката и жената не Благовещение, а …8.ІІІ. Добре, може би това е свързано с някакво друго много велико събитие? Но какво е станало тогава и коя е великата жена, която с подвига си е засенчила и Божията Майка? Сигурен съм, че огромното мнозинство от хората, които почитат 8.ІІІ. за „Ден на жената” – както мъже, така и жени – ще се затруднят да отговорят на този въпрос. Впрочем това вече е установил и известният руски църковен писател и публицист дякон Андрей Кураев. Той пише: „много години с приближаването на 8 март аз започвах да питам всички срещнати, включително и историците и журналистите, готвещи се да пишат празнични очерци: „защо ние празнуваме именно този ден?” И чувах в отговор: „така е станало”, „така се е установило”. Но мен безличните обръщения винаги ме карат да бъда нащрек … Сами по себе си празниците не се появяват. Тях ги въвеждат (установяват) конкретни, живи хора. Така че, кой ни е приучил да празнуваме 8 март? Кой и защо? Може ли да реконструираме и разберем мотивите на тези хора?”
И авторът внимателно и последователно прави своето изследване За съжаление не можем да го предложим в рамките на настоящата статия защото то се простира на … 42 страници. Затова ще се спрем на два най-съществени момента в него. Първият е така да се каже „официалната версия”. Тя е цитирана по вестник „Правда”, където се съобщава: Дълго време преди войната пролетарският Интернационал назначил 23 февруари за ден на международен женски празник”. А как от 23.ІІ. се получава 8.ІІІ ще разберем като си спомним за календарната реформа – 23 февруари по стар стил е 8 март по нов стил.
Болшевишките аргументации за избора тъкмо на 23.ІІ, а не на някой друг ден по-скоро са дезинформации, отколкото истина. Прави се връзка с безредиците на уж гладуващите жителки на Петроград на 23.ІІ.1917г., с женските демонстрации начело с Клара Цеткин.
Но зад тази „фасада” дякон Андрей Кураев открива един по-дълбок план и смисъл. Неговите наблюдения тръгват от факта, че Интернационалът е бил твърде мононационален – „това е факт, без който е невъзможен разговор за историята на революционното движение в Европа на границата на ХІХ-ХХ векове. Именно хора произхождащи от еврейския народ вдигнали света на борба със „света на насилието” и призовали той да бъде разрушен до основи”. Оказва се, че и „учредителката” на осмомартенското празнуване (споменатата Клара Цеткин) също е еврейка. О.Андрей отбелязва това не от лоши чувства към евреите, а във връзка с това, че „всеки от нас не е „въобще” човек. Всеки носи в себе си социален, национален, семеен опит. И всеки се обръща преди всичко към това, което е по-близко до него … Немецът, французинът, англичанинът, ако биха им предложили да си спомнят за жена-предводителка веднага биха се сетили за Жана д’Арк. Но Клара Цеткин е еврейка. И за нея са напълно естествени асоциациите с историята на собствения и народ. Жана д’Арк в еврейската национална история носела името Естир.
И затова, когато партията поставила задача да се измисли женски празник, Клара Цеткин си спомнила за Естир. Преди много векове Естир спасила народа си от тирана… На Естир е посветен ежегодният и най-весел празник на еврейския народ – празникът Пурим. И той се празнува точно на границата на зимата и пролетта.”
Поради използването на лунния календар този празник променя всяка година датата си, но както основателно смята дякон Кураев в годината, в която е установен 8.ІІІ. Пурим се е падал на тази дата. Ежегодната промяна на датата обаче, би създала неудобство при празнуването, а и явно би показала връзката с еврейския му произход и затова празникът бил фиксиран на 8.ІІІ. с цел да се „призовават всички народи на земята да прославят жената – войник. Да се прославя Естир. Т.е. да се поздравяват с Пурим (дори и без да осъзнават това).
Този замисъл – продължава о.Андрей – би бил само остроумен, ако празникът Пурим беше обикновен празник от рода на Деня на жътвата или Новолетието. Но Пурим е твърде уникален. Изглежда нито у един от съвременните народи няма празник посветен на такъв род събитие”
В Библейската книга „Естир” историята е описана подробно. В най-кратък вид тя изглежда така: след края на вавилонския плен много евреи по собствено желание останали във Вавилон (персийската империя).
Но уплашен от голямото им влияние в обществото „министърът на отбраната” (Аман) предупреждава царя (Ксеркс) за заплахата за „националната сигурност”. Взема се елементарното и естествено за един езичник решение – да се изтребят евреите. Но за това научава Естир – една от жените на Ксеркс, която е еврейка. Царят не знае за това. И когато тя успява да спечели благоволението му, издейства документ за избиването на всички врагове на нейния народ. И така вместо да бъдат избити евреите, биват унищожени 75000 персийци – тези които евреите са преценили, че са им врагове – при това не само мъже, но и жени и деца. За своето време това събитие е имало своето значение за оцеляването на народа, носител на вярата в Единия Истински Бог. Но о.Андрей справедливо задава въпросите: „Има ли друг народ на земята, който с веселие празнува съзнателно безнаказани масови убийства? Аз разбирам празниците в чест на военна победа…Но как да празнуваме ден на погром? Как да празнуваме дена на убийството на хиляди деца?
Не е трудно да се направи асоциацията търсена от учредителите на 8.ІІІ. – както жената Естир е погубила враговете на народа си, така нейните духовни потомки – жените-революционерки от ХХв. ще се борят с враговете на болшевизма.
Разбира се, всеки може да си празнува каквото му харесва. И не е чудно ако 8.ІІІ. бива празнуван от хора с крайно леви убеждения или пък от евреи. Но какво задължава не само християните, но и всички здравомислещи хора да считат за празник на жените ден изтъкващ поредният бунт против Бога, против устоите на обществото. Защото тъкмо от болшевишките напъни за равнопоставеност на жената във всичко (теза, която вече претърпя крах) се стигна до печалното разбиване на семейството – процес, който в наши дни придоби изродения вариант на съвместното съжителство на „семейни начала”, наричано „фактически брак”.
Впрочем множество хора празнуват (а вероятно ще продължат да празнуват, дори и след като прочетат тази статия) 8.ІІІ. поради страх да не се отличават от другите, да не ги посочат с пръст, да не покажат „неуважение” – явление, наричано „конформизъм”, което показва неспособност за самостоятелно мислене или липса на смелост да отстояваш това, което знаеш, че е правилно. Като се скриеш в „тълпата”.
Но всеки православен християнин ясно осъзнава, че постъпките му са не само пред очите на другите хора, та да трябва да се съобразява само с тях, а и пред ангелите, светците и самия Бог. А също и, че ако желае молитвите му към „Майката на майките и на всички християни” да бъдат по-добре приети е полезно да почита Нейното Благовещение за ден на майката и жената, а не празник установен от тези, които разрушиха хиляди храмове и манастири и избиха безброй достойни хора просто, защото бяха искрени последователи на Божествения й Син.
Свещеник Павел Гърбов, Сливенска епархия
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
