BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

ЖИВ ЛИ Е ТОЙ?

180 години от рождението на Хаджи Димитър

През последните години сред историците се води спор – къде е загинал Хаджи Димитър и къде са неговите кости! Така както дълги години се спореше за костите на Васил Левски. Важно е, много е важно, в научните среди да се водят такива дебати, за да се достигне да едната истина!
Но… не е ли по-важно днес да спорим за това, защо днес учениците 1- 4 клас, а и по-нагоре не знаят кой е Хаджи Димитър? Защо имената на Васил Левски и Хаджи Димитър първо се свързват с футболен отбор и квартал в София? Не е ли важно по-често да се да се запитаме „Жив ли е той”?!

Как да обясниш на едно дете в началните класове за дейността на четата на Х.Димитър, когато те не знаят какво е хайдутин и хайдушко движение? Учениците не знаят, защото според учебната програма просто няма хайдушко движение!

Но истината е една- 20 годишният Хаджи Димитър излиза в сливенската планина и става хайдутин, за да потегли към своето безсмъртие! А Христо Ботев да изпише с великото си перо „Жив е той, жив е!”

Преди 180 години на 10 май 1840 г. е роден големият български войвода Хаджи Димитър.
Семейството на Хаджи Никола и Хаджи Маринка Асенови е многобройно-седем сина и три дъщери. То е една от заможните сливенски фамилии. В духа на традициите по това време, през 1842 г. посещава град Ерусалим, където стават хаджии. С тях е двегодишният Димитър.
До 30-те години на ХІХ в. Сливен е един от значимите центрове на производство на огнестрелно оръжие. Това обстоятелство, непроходимите планини наоколо и свободолюбието на неговите жители, го превръщат в средище на хайдушкото движение.

Израснал в среда на горди и родолюбиви българи, младият Хаджи Димитър става хайдутин в четата на сливенския войвода Георги Трънкин през 1861 г., а след това при другия голям войвода – Панайот Хитов, роден също в Сливен.

Към началото на 60-те години на XIX в. четничеството постепенно преминава от стихийната спонтанност на хайдутството към организирано общонационално движение с ясна политическа цел и идеология.

В началото на 1868 г., с материалната подкрепа на българската емиграция в румънските градове, започва усилена подготовка на две големи чети, които да преминат в българските земи и да вдигнат народа на въстание. За техни водачи са избрани опитните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като впоследствие двете чети се обединяват в една, но с двама войводи. В четата се записват около 130 млади българи-хъшове, сред които има търговци, чиновници, занаятчии, земеделци, учители, офицери. Възрастта на четниците е от 19 до 42 години.

Четата с войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава през река Дунав в началото на м.юли 1868 г. и се отправя на юг- в посока Стара планина. Започва славният и труден път на четниците, изпълнен с тежки сблъсъци в лозята на село Караисен; в Карапановата кория, близо до село Горна Липница; в местностите „Дълги дол” и „ Канлъ дере” до с. Вишовград и връх Бузлуджа.
Малцина достигат до хайдушкото сборище в Сливенския Балкан-Агликина поляна.

Днес продължават споровете около лобното място на Хаджията. Според основната версия войводата умира на старопланинския връх, поразен от вражески куршум. Алтернативната хипотеза гласи, че Хаджи Димитър не издъхва на Бузлуджа, а е пренесен от оцелели свои четници на носилка в Сърнена Средна гора, където издъхва от раните си.

Търсенето на истината за края на неговия земен път е важен и любопитен епизод от биографията на Хаджи Димитър , но далеч по-маловажен от начина, по който революционерът е избрал да стигне до него. Героично изживените 28 години са първопричината за споровете около смъртта на Хаджи Димитър.

Миналото е огледалото, в което съзираме бъдещето. Нека не зацапваме това огледало, за да имаме по-ясен взор, и ясно да виждаме, че ЖИВ Е ТОЙ!!!

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!