BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRomanian
Facebook

Какъв е бил Вагнер?

Животът на Вагнер предлага предостатъчно материал за една грандиозна телевизионна сага. Женските му истории са безчет и неизбежно възниква въпросът какво са намирали жените у този дребен саксонец със свръхсамочувствие.

    
default

Може би ги е привличала именно невероятната му самоувереност. Или пък фактът, че Вагнер е бил човек, който се е виждал като месия, осенен от уникално щастие. Което до голяма степен отговаря на истината – малкият Рихард от Лайпциг, роден на 22 май 1813 година, отрано тръгва по театрални представления с родителите си, а още на 10 години решава, че ще стане композитор – под влиянието на Карл Мария фон Вебер. Когато чува Деветата симфония на Бетовен, вече знае с кого ще се мери.

Извънредно надарен и извънредно подъл

Само че този, който е решил да се мери с най-големите, трябва самият да бъде такъв – или поне да убеди себе си и света, че е велик. При Вагнер са факт и двете: извънредно надарен, пълен с идеи и, не на последно място, неимоверно самохвален. Казано накратко: човек, на когото генът на скромността определено му липсва. И още един недостатък: Вагнер изобщо не може да борави с пари. Дълговете са вечният му спътник. Показателно е бягството му от Рига, която той напуска ненадейно заедно със съпругата си Мина именно заради дълговете, които били натрупали.

Minna Wagner mit Hund PepsПортрет на Мина Вагнер

Една от безспорните способности на Вагнер е да проси успешно – от царе, оперни директори, покровителки и техните измамени съпрузи. Отношението му към известния композитор Джакомо Майербер обаче е наистина подло – Вагнер го моли в Париж за съдействие /което му е оказано/, след което го омаскарява в отвратителното си съчинение за евреите в музиката. Точно това съчинение, впрочем, се явява като един вид потвърждение на тезата, че някои от мислите на Вагнер са намерили в лицето на Хитлер перфектния адресат.

Успехите на Майербер силно тормозят жадния за слава Вагнер, във връзка с което през 1842-ра той композира грандиозната си опера „Риенци“. Целта му е веднъж завинаги да удари Майербер в земята. Финансовото му положение обаче не се подобрява. И макар да е назначен за дворцов капелмайстор в Дрезден, постоянно изпитва нужда от пари. През 1864-та баварският крал Лудвиг Втори го уверява, че ще го освободи от всички финансови грижи, но постепенно среща все по-големи затруднения да оправдава неимоверните разходи на своя фаворит. Между другото: именно благодарение на отпуснатите от Лудвиг Втори 100 000 талера, през 1876-та се провежда първият Байройтски фестивал.

Междувременно Вагнер се отказва от идеите си, съгласно които държавите трябва да бъдат реорганизирани, собствеността да се премахне, а отношението към творците да е като към хора, които създават и съхраняват истинското, възвишеното. Възмутен от това, че не е намерил достатъчно привърженици, композиторът преминава в лагера на революционерите и се сближава с анархисти като Бакунин. Именно тогава формулира своите революционни съчинения, в центъра на които са творбите на бъдещето – произведенията на модерния музикален театър. Тенденциите вече са набелязани – в „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, базирани на митологичното представяне на света.

Richard und Cosima WagnerВагнер с дъщерята на Ференц Лист – Козима

Вагнер, музиката и жените

Вагнер посвещава 26 години от живота си на чудовищния епос „Пръстенът на Нибелунгите“ – многочасова критика на капитализма с героични, кръвосмесителни и убийствени моменти, спрямо които постоянно би могъл да се прилага наказателният кодекс. Така изглежда реализацията на неговата идея за Gesamtkunstwerk – тоталното, универсално произведение на изкуството, което да синтезира в себе си драма, музика, танц, литература, живопис, скулптура и архитектура.

За написването на тетралогията Вагнер неизбежно се е нуждаел от опора, която намира в лицето на Матилде Везендонк – музата с брачна халка и секретарски задължения. Но докато контактът с нея е само етюд /между 1852 и 1855 година/, връзката с Козима фон Бюлов е истински роман. Дъщерята на Ференц Лист и съпруга на известния диригент Ханс фон Бюлов се жени за Вагнер през 1870-та – след няколко години незаконно съжителство. А първата съпруга Мина? Тя умира през 1866-та, като няколко години преди това Вагнер я нарича „доста застаряла жена“. И дори не отива на погребението й.

Вагнер е много доволен от новите си постижения, той на практика революционизира операта като такава, въвеждайки техниката на лайтмотива. А мечтаното от него освобождение от целия натиск настъпва на 26 юли 1882-ра, когато в Байройт бляскаво преминава премиерата на особено дългата опера „Парсифал“. От този момент нататък Вагнер няма никакви финансови грижи – за пръв път в живота си. Но не за дълго. Година по-късно той умира във Венеция – сърцето му спира.

Дойче Веле

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!