Ген. Васил Райнов е роден на 9 април 1864 г. в Сливен, квартал „Клуцохор”. Като буден ученик, по препоръка на училищното Настоятелство, е приет във Военното училище в София. През 1902–1911 г. става командир на артилерийски отделения в Пловдив, Стара Загора, София и специализира във Военната академия – Петербург. Воюва в Сръбско-българската война като млад офицер, а по-късно в Балканската и Междусъюзническата война. През Първата световна война е командващ артилерията на Трета армия. Отличава се в боевете при Булаир и Калиманци със своята храброст, за което получава много ордени и медали, и е произведен в чин генерал-майор. Поради съкращения във висшия офицерски състав (по силата на Ньойския договор от 1919 г.), преминава в запаса. Става член на БЗНС и развива активна политическа дейност.
В своя дом, заедно със съпругата си Невена Райнова, често посреща Райко Даскалов. По време на управлението на Стамболийски е помощник-кмет на Сливенска община. След Деветоюнския преврат (1923), остава задържан и в неизвестност цяла седмица. Умира на 9 юли 1956 г. в Сливен.
Васил Райнов е кмет на Сливен от 19 септември 1927 г. до 15 март 1928 г. През тези шест месеца той се отказва от заплатата си в полза на града и свършва немалко работа.
„Довършва новата кланица. Разработва около 5000 дка мера, от които 2500 са отделени за училищен фонд. Окръглява района на баните, а гарата „Боговото” се поделя между Беленската и Сливенска общини.”
(Йордан Богдар, „Паметна книга на кметовете”)
По време на неговия мандат Общински съвет обявява конкурс за изработване на планове за постройки на общински дом и хали и взема редица важни решения: прокарване на нова водопроводна мрежа и електрификация на града; откриване нов държавен път Сливен – Елена – Търново; построяване на бюфет-ресторант пред общинските минерални бани и банково помещение – кооперативен дом.
Общинската управа, заедно с всички културно-просветни дружества в града, организира отпразнуване 50-годишнината от освобождението на Сливен. Тържествата започват с юбилейно утро в театър „Зора” и завършват с откриване на първата дизелова електроцентрала на кооперация „Хажи Димитър” в града. Отслужени са панахида и тържествен молебен на площада от митрополит Иларион и цялото духовенство, с участие на турските, еврейските и арменски духовни власти. Авиаторите Хр. Топракчиев и Л. Кръстев извършват демонстративни полети над Сливен, „бурно акламирани от гражданството“. Открити се възпоменателни плочи на 13 заслужили сливенци: Хаджи Димитър, П. Хитов, Д. Чинтулов, Панайот Минков, х. Мина Пашов, Д. Желязков, Д. Пехливанов, д-р Миркович, Добровски, С. Табаков, д-р Ив. Селимински, Г. Икономов и П. Моралията. Двудневните тържества (15 и 16 януари 1828 г.) са отразени в местния вестник „Правда”. По инициатива на И. Гудев, В. Райнов, И. Калов, А. Саръиванов, Д. Недев и Р. Андонов е заснет филм, посветен на празника. И той е дело на самия Васил Гендов.
Използвани са снимки и текст от „Съзидатели : Алманах на сливенските кметове“, Сливен: Жажда, 2008
