Facebook

КМЕТЪТ-ГЕНЕРАЛ, КОЙТО СЕ ОТКАЗА ОТ ЗАПЛАТАТА СИ В ПОЛЗА НА СЛИВЕН

 

Ген. Васил Райнов е роден на 9 април 1864 г. в Сливен, квартал „Клуцохор”. Като буден ученик, по препоръка на училищното Настоятелство, е приет във Военното училище в София. През 1902–1911 г. става командир на артилерийски отделения в Пловдив, Стара Загора, София и специализира във Военната академия – Петербург. Воюва в Сръбско-българската война като млад офицер, а по-късно в Балканската и Междусъюзническата война. През Първата световна война е командващ артилерията на Трета армия. Отличава се в боевете при Булаир и Калиманци със своята храброст, за което получава много ордени и медали, и е произведен в чин генерал-майор. Поради съкращения във висшия офицерски състав (по силата на Ньойския договор от 1919 г.), преминава в запаса. Става член на БЗНС и развива активна политическа дейност.

В своя дом, заедно със съпругата си Невена Райнова, често посреща Райко Даскалов. По време на управлението на Стамболийски е помощник-кмет на Сливенска община. След Деветоюнския преврат (1923), остава задържан и в неизвестност цяла седмица. Умира на 9 юли 1956 г. в Сливен.

 

Васил Райнов е кмет на Сливен от 19 септември 1927 г. до 15 март 1928 г. През тези шест месеца той се отказва от заплатата си в полза на града и свършва немалко работа.

 „Довършва новата кланица. Разработва около 5000 дка мера, от които 2500 са отделени за училищен фонд. Окръглява района на баните, а гарата „Боговото” се поделя между Беленската и Сливенска общини.”

(Йордан Богдар, „Паметна книга на кметовете”)

 

По време на неговия мандат Общински съвет обявява  конкурс за изработване на планове за постройки на общински дом и хали и взема редица важни решения: прокарване на нова водопроводна мрежа и електрификация на града; откриване нов държавен път Сливен – Елена – Търново; построяване на бюфет-ресторант пред общинските минерални бани и банково помещение – кооперативен дом.

Общинската управа, заедно с всички културно-просветни дружества в града, организира отпразнуване 50-годишнината от освобождението на Сливен. Тържествата започват с юбилейно утро в театър „Зора” и завършват с откриване на първата дизелова електроцентрала на кооперация „Хажи Димитър” в града. Отслужени са панахида и тържествен молебен на площада от митрополит Иларион и цялото духовенство, с участие на турските, еврейските и арменски духовни власти. Авиаторите Хр. Топракчиев и Л. Кръстев извършват демонстративни полети над Сливен, „бурно акламирани от гражданството“. Открити се възпоменателни плочи на 13 заслужили сливенци: Хаджи Димитър, П. Хитов, Д. Чинтулов, Панайот Минков, х. Мина Пашов, Д. Желязков, Д. Пехливанов, д-р Миркович, Добровски, С. Табаков, д-р Ив. Селимински, Г. Икономов и П. Моралията. Двудневните тържества (15 и 16 януари 1828 г.) са отразени в местния вестник „Правда”. По инициатива на И. Гудев, В. Райнов, И. Калов, А. Саръиванов, Д. Недев и Р. Андонов е заснет филм, посветен на празника. И той е дело на самия Васил Гендов.

 

Използвани са снимки и текст от „Съзидатели : Алманах на сливенските кметове“, Сливен: Жажда, 2008

https://blog.zora-sliven.net/

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!