Кметът Стефан Радев представя филма за Хаджи Димитър и Стефан Караджа „Мъже от огън“ /ВИДЕО/
10 май е паметна дата от историята и славното минало на града под Сините камъни. Преди 180 години на този ден в Сливен е роден един от най-емблематичните национални борци за правда и свобода – Хаджи Димитър. Делата му, несломимият дух и готовността за саможертва в името на свободата на българския народ, изписват със златни букви името му в нашата история.
Днес, когато на нас се пада честта и отговорността да работим за просперитета на града ни, да браним интересите на нашата общност в мирно време, нека не забравяме заветите, които хора като него ни завещаха, и на които посветиха живота си. Нека ги предаваме и на идните поколения, и покажем, че неговата саможертва си е струвала и не е била напразна.
В навечерието на 10 май нека сведем глава в знак на почит пред делото и личността на бореца за общочовешка свобода Хаджи Димитър!
Благодаря на режисьора Олег Ковачев, че предостави на Община Сливен филма си „Мъже от огън“ – една епопея за Хаджи Димитър и Стефан Караджа – легендарните войводи, загинали за свободата на България. Така повече наши съграждани ще научат повече за делото и саможертвата им.
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Христо Ботев
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже –
и той я гледа, – мила, зесмена!
„Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
