BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Кметът Стефан Радев представя филма за Хаджи Димитър и Стефан Караджа „Мъже от огън“ /ВИДЕО/

10 май е паметна дата от историята и славното минало на града под Сините камъни. Преди 180 години на този ден в Сливен е роден един от най-емблематичните национални борци за правда и свобода – Хаджи Димитър. Делата му, несломимият дух и готовността за саможертва в името на свободата на българския народ, изписват със златни букви името му в нашата история.

Днес, когато на нас се пада честта и отговорността да работим за просперитета на града ни, да браним интересите на нашата общност в мирно време, нека не забравяме заветите, които хора като него ни завещаха, и на които посветиха живота си. Нека ги предаваме и на идните поколения, и покажем, че неговата саможертва си е струвала и не е била напразна.

В навечерието на 10 май нека сведем глава в знак на почит пред делото и личността на бореца за общочовешка свобода Хаджи Димитър!

Благодаря на режисьора Олег Ковачев, че предостави на Община Сливен филма си „Мъже от огън“ – една епопея за Хаджи Димитър и Стефан Караджа – легендарните войводи, загинали за свободата на България. Така повече наши съграждани ще научат повече за делото и саможертвата им.

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Христо Ботев

 

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже –
и той я гледа, – мила, зесмена!

„Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!