Малките виртуози от Сливен

„Музиката вместо улицата“ промени живота на семейството ни изцяло, пише в писмо до Калайджиев един щастлив баща и разказва, че му било нужно време, докато позволи на дъщерите си да имат живот, различен от този, който предопределят ромските традиции. Но сега се радва на своите щастливи и уверени момичета. И се надява проектът да даде такива възможности на много други деца от ромската общност.

Тази е и целта, от която се ръководи Георги Калайджиев. След дългогодишна кариера като концертмайстор на филхармонията в германския град Гисен, той основава музикална школа за деца от ромски произход в Сливен – в квартал „Надежда“. В нея децата получават безплатно и обучението, и инструментите – чрез дарения от Германия.

От гаража до голямата сцена

И Георги Калайджиев произхожда от квартал „Надежда“ в Сливен, но благодарение на таланта си стига до най-големите световни сцени. Завършил е Софийската консерватория, след което постъпва в камерния ансамбъл „Софийски солисти“. До преди четири години свири във филхармонията в Гисен. Сега вече е пенсионер, но започва да се смее само при споменаването на тази дума.

При едно от редовните си посещения в родината преди десет години, музикантът и неговата партньорка Мария Хаушилд решават да сложат началото на проект, който помага на деца чрез музиката. „Всичко започна като на шега“, спомня си Хаушилд. В началото в гаража на сестрата на Калайджиев се упражнявали само няколко деца, но новината се разнесла бързо от уста на уста, разказва цигуларят. Постепенно и други младежи започнали да идват и да взимат уроци по музика. И до днес над 300 ромски деца са преминали през школата. Осем от тях са приети в Консерваторията.

Зад това обаче стоят многобройни часове къртовски труд. Потвърждава го и 16-годишният Вели, който иска да стане професионален музикант и да се изявява по международните сцени: „Разбира се, че трябва много да се упражнявам. Знам, че са нужни часове труд, за да излезеш накрая на сцената само за пет минути“.

Една „огромна възможност“

И 16-годишната Цветелина редовно посещава школата. Тя е първото момиче, което взима участие в проекта, а сега и малката ѝ сестра Франческа ще може да учи музика, след като успешно е издържала приемния изпит. Мария Хаушилд обяснява, че „най-вече момичетата са тези, които не желаят да следват отредения от родителите им път и да се женят на 13-годишна възраст. Въпреки това всеки път, когато ходим в България, виждаме много деца, които вече имат деца“.

В проекта могат да се обучават не повече 30 участници, затова и списъкът на чакащите е дълъг. Осем преподаватели въвеждат младите таланти в тайнството на музиката, заплатите им се плащат от събраните дарения. В школата се предлагат уроци по виолончело, цигулка, пиано, китара, бас и флейта, като занятията се провеждат два пъти седмично – все още в гаража. Записаните деца имат право да взимат инструментите със себе си, за да могат да се упражняват у дома.

Понякога се случва някои деца да напуснат проекта, разказва учителката им Радка Кусева. Обикновено се отказват тези, които „нямат достатъчно търпение“. Да бъдеш част от този проект е привилегия: „Децата могат да постигнат нещо чрез музиката, вместо да бъдат на улицата. Повечето родители възприемат проекта като „огромна възможност“.