BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Митрополит Йоаникий благослови зография в 150-годишен храм

С лична благословия на сливенския митрополит Йоаникий и решение на епархийския съвет до две седмици започва зографисването на 11 сцени по стените на осветения през далечната 1874 година храм „Свети свети Кирил и Митодий“ в село Блатец, информира в. „Монитор“.

Одобреният проект  е дело на сливенския художник Мартин Маринов, който ще го изпълнява със своя колега Адриан Аврамов, уточни предстоятелят на храма о. Михаил Михайлов.

Необходимите средства за зографията са събрани с щедрата помощ на пожелал да остане анонимен столичен дарител, който е предоставил в края на лятото 15 000 лв. Тези пари ще бъдат достатъчни за начинанието, категоричен е свещеникът, който е започнал борбата си за спасяването на храма преди  близо 13 години. Преди 10 години Мартин Маринов е направил цялостно фотозаснемане на старите стенописи, които са в плачевно състояние, а някои са буквално невъзстановими.Няма данни кога и от кого са били направени тези стенописи, има известни разминавания и в архивите от 40-те и 70-те години на миналия ХХ век, когато са правени доклади за състоянието на черквата.

„Предстои да подпишем официално договора с църковното настоятелство , но и преди това вече сме започнали да подготвяме „терена“ за работа, най-вероятно ще започнем с изобразяването на Христос Пантократор, така както го изисква канонът. Ще използваме бои на акрилна основа, които гарантират дълговечност на образите, поели сме ангажимент да сме готови в края на следващата година, за да бъде посрещната подобоващо юбилейната 150-та годишнина.“,сподели 35-годишният  Мартин Маринов, чиято дипломна работа при завършване на гимназията е била направата копие на икона от същата черква.

От църковното настоятелство са се договорили да се изографисат всички 11 фигури, сред които на светите царе Константин и Елена и на светците Антоний Велики, Климент Охридски и  Йоан Рилски.

Според стари записи в църковната кондика основният камък е бил положен през 1872 година, а две години по-късно черквата е била осветена от първия сливенски митрополит Серафим.

Знае се, че  поне част от иконите са работа на прочутия представител на Дебърската художествена школа Нестор Траянов (Трайков) Фръчковски /1840-1919 година/., който е оставил свои творби в Сливен , Нова Загора и околните села заедно с майсторите Христо, Исай и Макрий  Макриеви. Името му е сред подписалите през 1917 година известния „Мемоар на българи от Македония“ срещу предложенията на американския президент Удроу Уилсън за принципите, които трябва да бъдат в основата на мирните договори след приключването на Първата световна война.Черквата е била частично ремонтирана със средства от дирекцията по вероизповедания през 2014 година.През 2016-а сливенският митрополит Йоаникий носи там копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица Керкирска, дарена от живеещата в село Волное бесарабска българка Нина Иванова с корени от Блатец.

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!