Разговор с един паметник
Хаджи Димитре, хей, Хаджи,
що за хаджия си, кажи –
такъв един разпасан роб!
Безбожнико от божи гроб,
кажи, видя ли там Христа
или по тези тук места,
където кървав мъх расте,
видя го още от дете?
На всеки друм, на всеки мост –
по някой български Христос,
разпънат, с кървава брада…
…О, хаджилък на свобода!
…И още го хаджуваш ти,
макар че с каменни плещи
стърчиш днес на един площад.
Макар че уж във този град
си вече само къс гранит!
О, не, Хаджи, не си убит!
До днеска си живееш пак,
макар че не гориш конак
и царски пощи не крадеш…
Живееш си, вървиш си пеш
безплътен и невидим ти
и хлопаш по души-врати:
„Помнете, хора, цял живот,
че вие станахте народ
ей чрез такива като мен –
хъшлаци уж, скиталци уж,
но оня свят стар гнил кауш –
събориха го тъкмо те…“
И паметникът ти расте.
И стига до небето чак,
безсмъртен сливенски хъшлак!
Дамян Дамянов
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
