BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

„Тютюн“ и превеликата радост и завист в българската литература

Бедите на Димитър Димов идват от писателското войнство заради това, че написал голям роман, без да мисли за Сталин, пролетариата и соцреализма

Пишещата машина на писателя, експонат в къщата музей „Димитър Димов“ - „Тютюн“ и превеликата радост и завист в българската литература

Пишещата машина на писателя, експонат в къщата музей „Димитър Димов“

Преди 111 години на днешния ден, 25 юни, е роден големият български белетрист Димитър Димов. В негова памет припомняме бурните събития, белязали раждането на един от най-значимите български романи – „Тютюн”.

Димитър Димов започва работата си върху романа „Тютюн“ още в средата на 40-те години на ХХ в. Преди да излезе като завършен роман през 1951 г., части от него се появяват в периодични издания. Първият откъс, озаглавен „Тютюнев склад“, излиза през 1946-а във в. „Литературен фронт“. Две години по-късно пак там е отпечатан още един откъс — „Двубой“. „Тютюн“ (глава от роман) е публикуван в сп. „Септември“ през 1949-а. През 1951-а романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на годината стига до читателите.

Тиражът му първоначално е 4000 бройки. Интересът към него обаче е огромен, особено сред писателите и критиците. Два месеца след излизането на „Тютюн” – през февруари 1952 г. – секциите на белетристите и критиците в Съюза на българските писатели провеждат тридневно обсъждане на романа, на което изразяват спонтанно възмущение от него. Книгата е подложена на смазващи забележки и критики с препоръката да бъде преработена.

Основните упреци са, че тя е повлияна от еротиката, буржоазното мислене, космополитизма и разни упадъчни черти на западната капиталистическа литература. На Димов е препоръчано да вземе за пример съветските писатели Александър Фадеев и Валентин Катаев.

Димитър Чавдаров-Челкаш, Павел Вежинов, Стоян Каролев препоръчват Димов да замине в командировка за Съветския съюз, за да изучава съветската литература и да поработи за своя марксистко-ленински мироглед. Ст. Ц. Даскалов пък го критикува, че не изобразява нито един герой, който да си мисли за Сталин.

В „Литературен фронт” обаче Никола Фурнаджиев публикува статия, в която споменава „голямото съдържание на „Тютюн”. Редакцията на списанието се разграничава от мнението му. Почти по същото време Пантелей Зарев, доайенът на българските критици, публикува отново в „Литературен фронт” силно негативна рецензия.

В протокол N40/3. I. 1952 г. на Партийното бюро при СБП се отбелязва, че романът има сериозни буржоазни формалистични грешки. Там се появяват изказвания като: Недялко Месечков: „Романът на Димитър Димов е рядко явление в нашата литература“, Калина-Малина: „Някои глави ми харесват, други не”, Емил Петров: „В романа на Димитър Димов хубавото и положителното преминават в упадъчно дребно, в отрицателно“.
Георги Караславов казва: „Книгата не е за предлагане“ (за награда – бел. ред.), Пантелей Зарев: „Тютюн” подхранва старата буржоазна литература“, Стоян Каролев: „Романът за читатели с буржоазен вкус е удовлетворение“, Стоян Ц. Даскалов: „Не е дадена ролята на работническата класа“.

Всички спорове са най-вече заради започналото обсъждане на номинациите за Димитровска награда. Шумната атака срещу Димитър Димов е поведена от Георги Караславов, който е претендент за наградата с романа си „Обикновени хора“. Паричната равностойност на Димитровската награда е била 16 хил. лв.

Парадоксът обаче е, че критиците на романа са в неизгодна позиция. Причината за това е едно кратко писъмце от държавния ръководител тогава – Вълко Червенков, огласено пред членовете на СБП едва през март 1952-а. През януари 1952 г. Червенков пише:

„Уважаеми другарю Димов, от все сърце Ви поздравявам за „Тютюн“. Благодаря Ви, че ми го изпратихте. Дочитам го с дълбоко удовлетворение, дочитам го с превелика радост за нашата художествена литература, за Вас и вашата сполука, другарю Димов.

Братски Ви стискам ръката.
Ваш В. Червенков (1.I.1952)“

В протокол № 51 от 13 март 1952 г. е отбелязано изказването на Андрей Гуляшки, че партийното бюро е решило, че са открили неблагополучие в литературната критика и че членовете на СБП и партийната организация са показали незрялост и трябва да си направят самокритика.

На 16 март 1952 г. в официоза на БКП „Работническо дело“ излиза статията „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици“, в която се казва, че романът е „едно от най-вълнуващите произведения, написани след 9 септември“. Публикацията не е подписана, но по-късно става ясно, че автори са писателят Христо Радевски и тогавашният главен редактор на червения орган Атанас Стойков. Инициатор и редактор на статията е премиерът Вълко Червенков.

Така критиците на романа сами стават мишена за остри упреци. Пантелей Зарев, Максим Наимович, Пенчо Данчев, Стоян Каролев, Емил Петров са отстранени от ръководните си позиции в изданията на писателския съюз.

Димитровска награда е връчена на Димитър Димов.

Той все пак решава да преработи романа си, за да бъдат избегнати всякакви съмнения, че не се придържа към социалистическия реализъм. През следващата година той дописва нови 250 страници, внася и нови персонажи (като партизанката Лила) и променя донякъде образите, следвайки указанията на Червенков и Христо Радевски и под редакцията на Яков Молхов, литературен критик в издателство „Народна култура”. През 1954 г. излиза второто издание на романа вече в тираж 20 хиляди. През 1955 г. излиза и трето издание с допълнителни поправки към текста.

Парадоксално, преценката на Вълко Червенков се оказва вярна. През 1962 г. Никола Корабов прави филмовата му версия, с която България се представя на фестивала в Кан през 1963 г. В инициативата на БНТ за любима българска книга през 2008 г. „Тютюн” заема третото място.

https://www.ploshtadslaveikov.com/

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!