Защо е важно ние, българите, да имаме и един мъртъв език

Който говори за славянска писменост, е просто национален предател

Всяка година около 24 май, когато честваме светите равноапостолни Кирил и Методий по стар стил, започват едни приказки това празник на старобългарския език ли е, или на т.нар. църковнославянски. За нас като българи е изключително важно да подчертаваме, че онзи език от богослужебните книги е старобългарски, а не някакъв въображем “славянски” език, какъвто никога не е съществувал.

Думата “църковнославянски” е

съветска

измишльотина, чиято цел е да се мачкат българите, защото нация, чийто древен език е мъртъв, но все пак запазен, добива имперска легитимност. Както са старогръцкият и латинският за съвременния западен свят. В Америка умират да се гърчеят – т. нар. братства или сестринства в елитните им университети, в които правят допълнителна селекция на елитите си, са задължително с гръцки имена и изобщо владеенето на старогръцки (макар и само повърхностно) е културен код, който те различава от простолюдието.

Всичките тези Фи Бета Капа и Пси Фи Епсилон събират в затворени групи най-елитните младежи в Съединените щати. Подобен културен код е старобългарският език, който, макар и мъртъв, съществува в богослужебните книги и чрез съвременния български, а даже и руски. Безспорен факт е, че азбуката която са създали братята равноапостоли, т.нар. глаголица, не се е ползвала активно в България. Също така безспорен факт е, че буквите, които честваме в неделя, по същество са руски, измислени от Ломоносов на базата на старобългарската кирилица, като е използван рисунъкът на немската азбука.

Да, руснаците са наши братя, руският език е създаден на базата на старобългарския, и затова всеки българин мисли, че знае руски. Затова толкова лесно прилягат в българския заемките от руски, които са всъщност “завръщащи се имигранти”.

Първо са

избягали от

старобългарския,

влезли са в руския и след това пак навлизат в българския. Като думата “ежедневник” – българската е всекидневник, но няма човек, който да не я разбира и да гледа на нея като на нещо чуждо. Такава е думата “награда” или “отличие”. Много са, но това е естествен процес, благодарение на който ние, българите, можем да се ползваме от огромното количество знание, което може да се открие на руски език.

Но важният въпрос преди 24 май е да пазим честването като празник на българската писменост, а не на някаква измислена църковнославянска писменост.

Тази църковнославянска писменост е империализъм – съветските руснаци искат да си припишат древност, каквато нямат, и да не признават културната роля на българите, на които се следва имперското достойнство, а не на тях самите. Затова ще продължат да признават и да насърчават всичко т. нар. македонско и ще влизат в дебати какви са по народност светите равноапостоли, след като е безспорно ясно, че те са гръцки мисионери, но не – майка им била “славянка от Солун”. Какви са тия славяни от Солун, те се наричат просто българи.

Който говори такива глупости за “славянска писменост” и “славяни от Солун”, е просто национален предател. Коминтерновски патриот и сръбско мекере. Най-големите славяни са чехите и словаците, но те си ползват латинска азбука, което не ги прави по-малко славяни.

Преди няколко години излезе серия от убедителни статии, които оспорват изобщо славянския произход на руснаците, които са някакви татаро-мордовски хибриди, приели от украинците славянски думи и присвоили старобългарския език. И затова празнуването на 24 май в Русия се прави с половин уста след Елцин.

Честит празник, високоуважаеми сънародници, и никога не забравяйте, че това е празник на българската писменост!“

Борислав Зюмбюлев, „24 часа“

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ