КАКВО СЕ СЛУЧВА ДНЕС С ДУХА НА ЛЮБИМИЯ НИ СЛИВЕН?
Емилия Желева, дългогодишен учител и директор на СУ „Константин Константинов“ в Сливен. Кандидат за общински съветник от Българска социалдемократическа партия под номер 35 в бюлетината.
Сливен винаги е бил град на духа, но и град на индустрията. Защото, тези които могат да създават напредък и стопанско благо за цялото общество, са били образовани и духовни личности.
Поети, писатели, художници, актьори са останали завинаги в духовната съкровищница на България.
Какво се случва днес? Какъв е обликът на любимия град? Защо? Какъв е приносът ни?
Вярвам, че всеки има своя отговор. Склонни сме да недоволстваме, да упрекваме, но никога себе си… и в това е проблемът! И така вече три десетилетия… Всичко е политически и партийно оцветено. Докога? Налице е девалвация на общинската политика по отношение на духовността.
Демокрацията и доброто се отвоюват всеки ден и от всеки човек. Затова – ето и моят отговор на въпросите, които поставих.
Сливен е град на фестивали – международни и национални, детски, фолклорни. Майските дни на Културата са най-светлото време за културни прояви през годината.
Все по-слабо обаче горят „Сливенските огньове“ в последните години. Различните управления на общината ни не успяха или не знаеха как да стъпят на тази силна традиция и да я превърнат в модерно, качествено културно преживяване, което да ни сложи наравно с фестивални градове като Стара Загора и Пловдив.
Не, това не е безплодна амбиция – нашият Сливен има всички дадености, но не случи на хора в Общината, които да ги развият.
Моето предложение – в следващия мандат и кмет, и Общински съвет да поставят за цел възраждане на културния и фестивалния Сливен с конкретни задачи – обновяване на фестивалите и управлението им според модерните европейски принципи на развитие на фестивалната култура, силна програма за широкото им рекламиране и привличане на повече публика. Ние можем да печелим от фестивалите си – не само в духовен, но и прагматичен план.
Наближава празникът на града – Димитровден, следват концерти, празнични сценарии, но те като че ли са „институционални“, не докосват хората. И най-важното – ще бъдат раздадени награди в сферата на литература, предприемачество, милосърдие, изкуство. Как обаче се определят носителите от страна на Община Сливен?! Талантът, изкуството, нямат цвят и партия! Трябва да се цени творецът, личността, приносът му. И да не се обезценява – да бъде само един.
Добре е да се актуализира Наредбата за символиката, не да се създава наново, трябва да се пази традицията, но понякога времето и хората изискват промените. Трябва да се цени вече създаденото, а не винаги да се започва отначало. Може би затова все още сме на етапа изграждане на основите и все започваме от начало. (Станислав Стратиев много често изтъква, че ние все започваме от начало).
Иска ми се в града на Стоте воеводи, на поетите, да не отбелязваме празниците си формално, а те да бъдат част от пълнокръвния живот на града, да ги почувства всеки и да срещаме одухотворени, усмихнати и щастливи хора.
