BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Мразовит повей насред май

Те са познати у нас с това, че носят студ и сковават живота на природата и хората. Посрещаме ги винаги с тревожно чувство и неизменно се питаме: какво ли ни очаква? А всички българи, които живеем по тези географски ширини и дължини, знаем какво идва със северните ветрове.

Но ето, че в най-хубавия месец, в който:

– децата шумно се радват, че идва ваканцията,

– младите замечтано се упойват от красотата и аромата на цветята,

– възрастните неволно се усмихват на новата надежда в гърдите,

– старите тихо благодарят Богу, че са дочакали още едно лято,

тази година ни попари лют северняк.

Него не го изпрати Бог, Господарят на небето и земята, а ни го изпратиха едни недобри сили.

От една изложба на културноинформационния център на северна страна, която ние от много десетилетия и дори столетия сме учени да я наричаме братска, повя не просто хлад, а сковаващ студ.

И, за да сме конкретни: на поредица от панà пред входа на Руcкия културнo-инфoрмaциoнeн цeнтър в Coфия св. братя Константин-Кирил и Методий са определени като „реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език, първи разпространители на грамотността и просветата в Русия“. Не ще казване, че тази изложба е поставена по повод 24 май, когато в Русия по стар стил се празнува тяхната памет. Към панàта има обяснителен текст на руски език. Тe били чacт oт кoлeкциятa нa Мocкoвcкия държaвeн oбeдинeн худoжecтвeн иcтoрикo-aрхитeктурeн и прирoднo-лaндшaфтeн музeй-рeзeрвaт (малко дълго, но точно). Организираната в нашата столица публична изложба носи зaглaвиeто „Извoрът нa cлaвянcкaтa културa“. В нея сa пoдбрaни caмo руcки дoкумeнти (това е тяхно право, разбира се), а приносът на България изобщо не се споменава (тук е тяхното криво, разбира се).

Създателите на славянската писменост са представени като: „Cв. Кирил, пo прoзвищe Филocoф (827-869) и нeгoвият брaт Мeтoдий Мoрaвcки – рoдeни в гръцкия грaд Coлун, рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия“.

Направих опит с моите внуци, които са още в началния курс, и те знаят, че:

– св. братя са създатели, а не реформатори на славянската азбука, защото преди тях такава азбука не е имало (хайде да не се будалкаме с онези „рошки“ букви!);

– църковнославянският език е руска преправка на старобългарския (наричайте го старославянския, ако щете) език от 17 в., осем столетия след св. братя;

– Русия е била покръстена в края на 10 в., повече от сто години след кончината на достигналия старост св. Методий;

– просветата (славянската християнска просвета) в Русия е осъществена също един век по-късно от времето на св. братя с помощта на български книжовници в съгласуваност с Цариградската патриаршия (за справка: във втората половина на 10 в. българските клирици и книжовници „по политически причини“ са станали дейци на онази патриаршия, а много от тях дори са отказали такова сътрудничество и направо са заминали за Киевска Рус – да помагат директно на братята мало-руси).

Това са азбучни истини, признавани от руски (за съветските сега няма да приказваме) църковници и учени – имената на акад. Димитрий Лихачов и Московския патриарх Кирил в случая са достатъчни за илюстрация на твърдението ни. А какво бил казал Путин на северните македонци преди две години, си е за негова сметка. Той е политик и истината не му е дружка, ни му е мила.

Тази история с майския мраз в руско-българските отношения е много неприятна. Тя, естествено, не е на учените (в които винаги ми се е искало да вярвам), а на политическия слугинаж на някои не толкова културни труженици. Тя си има и своето обяснение, но не може да има оправдание. Защото няма мост, който да е събарян месеци и години наред – мостовете ги взривяват по-бързо и от софийски мавзолей. Но мостове се градят много трудно и бавно: едни – месеци наред, други – с години, а трети – с векове. Затова е добре много да се внимава: никой трайно не е спечелил от разрушен мост!

И да се върна пак към зимните виелици и смразяващите навявания. Има едно прекрасно стихотворение на немския поет Хайнрих Хайне за очакването на пролетното съживяване. То завършва оптимистично:

„Нова пролет ще ти върне
туй, що зимата отне!“  (мой неумел превод)

Да се надяваме, че и този мразовит повей насред май ще отмине и ще си го спомняме само с усмивка.

Проф. Иван Желев

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!