Сгради от началото на миналия век красят облика на града
Когато се заговори за Сливен, надали първата асоциация, която някой би направил, е за архитектура. Но всъщност истината е, че красивите сгради на старите градски къщи са една от отличителните черти на града. Според Веселина Янакиева от Регионалния исторически музей в община Сливен са запазени над 260 паметника на културата, като по-голямата част от тях са стари сгради. Част от тях вече са реставрирани, а други очакват своето възстановяване, за да допълнят романтичното излъчване на градската архитектура.Сливналии са единодушни, че сред най-красивите сгради на града им е Русчевата къща, построена през 1909 г. Тя е разположена на ъгъл край площада на общината. С нея започва бул. „Хаджи Димитър“. Къщата е била собственост на занаятчията Русчо Андонов, който е участвал като наемател на първата държавна фабрика чрез акционерно дружество „Напредък“ и е създател на нова текстилна фабрика в града през 1891 година. Русчевата къща е национализирана през 1948 г. и е използвана като административна сграда на различни институции през годините. Днес сградата е дом на италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио, който не само възстановява рухналата през годините къща, но и пренася част от атмосферата и народния бит от онова време във вътрешното ѝ пространство. Красивата фасада е запазила орнаментите в типичния за старите сливенски къщи стил, а балконът ѝ гледа към сградата на общината.Също паметник на културата е сградата на хотела на италианския предприемач, разположен в непосредствена близост до Русчевата къща – „Парк-хотел Централ“, в миналото хотел „Сините камъни“. Наскоро Миролио купува и втория етаж от сградата, в която е разположено сливенското читалище „Зора“, както и сградата на първата частна болница в Сливен, построена в началото на миналия век. И двете се намират в непосредствена близост до Русчевата къща и хотела му. Плановете на предприемача са да превърне рушащата се някогашната болница в красива хотелска вила с двор, която да се ползва от гостите на „Парк-хотел Централ“. Сградата е придобита преди година, има готов план и чака разрешително от Института за паметници на културата за започване на реставрационните работи.Собственост на друг сливенски фабрикант от миналото – Георги Стефанов, е била друга емблематична сграда в града – тази на днешния Детски комплекс. Успял да натрупа капитал от търговски сделки, на 45 години Георги Стефанов решава да открие собствена фабрика. Сдружава се с други двама свои съграждани и за една година успява да построи фабрика за дебели вълнени платове в Асеновското дефиле. В нея работели 40 души. Сградата е подарена на общината за детски комплекс от наследниците на Георги Стефанов, които живеят в чужбина.През 1895 г. синът на фабриканта Добри Желязков построява къща в центъра на Сливен. Изгражда я тревненският майстор Кольо Ганчев, ученик на Кольо Фичето. Била е с красиво изрисувани стени и тавани. Дълги години сградата е давана под наем за банков офис. Къщата е дарена на община Сливен от наследничката Невена Желязкова с уговорката да се ползва за музей. Днес в тази красива къща се помещава Регионалният исторически музей в Сливен.Днешната Художествена галерия „Димитър Добрович“ някога е била домът на Александра Топалова и Димитър Чорбаджийски. Там последователно се раждат децата им Мария, Елена, Петър, Михаил и Роза. Съпрузите Донкови подкрепят материално образованието и културното израстване у нас и в чужбина на родствениците си, между които е майсторът на българското художествено слово Константин Константинов и сестра му – талантливата художничка Донка Константинова. Наследничката на къщата Роза Донкова я завещава на своя град.
