Владимир Русев от „Има Такъв Народ“ Сливен: На 4-ти април „намалете звука“ на външния свят и се вслушайте във вътрешния си глас
Владимир Русев е водач на листата на ПП „Има такъв Народ“ в Сливен. Преди да стане ясно, че ще участва в изборната надпревара той беше познат на своите съграждани с обществената си дейност, опитите да помага за развитието на Сливен и региона и участието си в благотворителни каузи. Именно с такива свои действия, той иска да даде своя дан за по-доброто бъдеще не само на родния си край, но и на страната ни като цяло. Желанието му е да защитава българските интереси в рамките на съюзите, в които страната ни членува, както и пред международната общност, да способства за развитието на полско-българските търговски, социални и културни отношения. Няма да спре и с опитите да разпространява и популяризира българщината във всяка точка на света, която посети.
1. Според вас, коя е най-важната стъпка, която трябва да се предприеме, ако получите доверието на гражданите и каква е вярната посока, в която тя трябва да бъде направена?
-Смятам, че през годините съдържанието на думата „граждани“ се превърна в размито понятие, което се отнася за хора, намиращи се някъде там, в далечината. Всъщност, гражданите сме всички ние. И ако трябва да се борим за нечие доверие, битката ще е на първо място за доверието в себе си. Когато всеки един от нас повярва в своите възможности и в това, че е изключителен, тогава ще станем самоувереникато общество и ще вземем съдбата си в собствените си ръце.
Първата стъпка когато тръгваш по даден път е много важна и оставя следа, но точно толкова важни са и всички следващи. Именно те ще те заведат там, накъдето си се отправил. Правилният път според мен води назад към бъдещето – трябва да се върнем към корените си и да си спомним кои сме всъщност, какви гени носим в себе си, каква кръв тече във вените. Това ще е своеобразно засилване преди високия скок в новата ера навзаимоотношения, морал и самосъзнание.
Но ако трябва да избягам от философския оттенък и да отговоря конкретно, първата стъпка е въвеждане на мажоритарен вот и преструктуриране на управленската отговорност от партийна в лична, а посоката е смяна на цялостната политическа система на управление. Следва предоставяне на властта на онзи, на който тя принадлежи изначално – суверена, а в последствие, поставяне на фундаментите на модела на пряката демокрация.
2. Във време на фалити, безработица, несигурност и отчаяние какво послание бихте отправили към гражданите ?
-Тази мрачна картина не е прецедент в нашата история, но днес тя е съпроводена от нещо много по-страшно, а именно всевластващото безверие. От години обикалям страната и навсякъде се сблъсквам с липсата на упование и надежда у хората. Аз съм възпитан да търся позитивното у човека и във всяка ситуация, дори и в най-критичната. А устоите на вярата са залегнали в дълбините на моята човешка същност. Посланието към моите сънародници днес е да потърсят вярата в себе си, да намалят звука на външния свят и да се вслушат във вътрешния си глас. Това ще ни изправи отново като род български.
3. Къде ще насочите усилията си?
-Каквито и да бъдат резултатите от изборите, аз ще продължа да следвам избрания от мен житейски път – изграждане на мостове, курс на обединяване, стремеж към самоусъвършенстване, носене на отговорност и предаване към следващите поколения на християнската система от морални ценности. Ще продължа да изповядвам, работейки, личното си мото, което съм поставил и в началото на автобиографията си: „Смятам, че единственото по-важно от добрия краен резултат е пътят, по който си стигнал до него“
4. В управленската ви програма залагате на приоритети като икономическото развитие на родния ви град, популяризиране на българщината в международен план и опазване на пчеларството в България. Как биха могли да се реализират те?
-Тези приоритети са свързани с трите основни стълба в професионалното ми развитие, израз на моя академичен профил и предприемаческа дейност. Като председател и съучредител на Полско-Българска Търговска Камара, основната ми работа е свързана с подпомагане на развитие на търговския оборот между двете страни. Когато го разглеждаме в посока България, моят стремеж е насочен към разгръщане на икономическия потенциал на Сливенския регион – привличане на инвестиции, обучение на квалифицирани кадри, подобряване на инвестиционната среда. Това може да се получи, когато общинската администрация и частният сектор заработят в симбиоза, върху напълно прозрачна повърхност.
Темата за пчеларството е „болна“. То е пред колапс поради вътрешни и външни причини. От осем години се боря за защита на интересите на българските пчелари както пред българските институции, така и в Европа. Избиването на пчелите, безразборното пръскане с препарати със съмнителен произход, недостатъчното субсидиране, ниските продажни цени и липсата на консолидация на сектора, са само част от проблемите. Имаме стратегия за тяхното разрешаване, но за да сработи е необходим достъп до институционалните механизми и тяхното активиране в правилната посока.
България е в мен и пътуваме заедно навсякъде по света. Последно посетих град Тараклия, Молдова. Но вместо аз да занеса българщината в Бесарабия, се оказа, че България ме чакаше там – чиста и неподправена.
5. От позицията ви на човек, който заявява готовност да работи в полза на хората, какво бихте искали да разберат те за вас?
-Работата в полза на другите не се заявява под формата на готовност. Афинитетът към обществена дейност не се поражда в даден момент и не може да се ограничи, да кажем, в едномесечна предизборна или четиригодишна парламентарна активност. Тя е начин на живот, вроден или последователно възпитан у човека, продиктуван от деликатния превес на духовното над материалното. Наскоро говорих с Ивайло Вълчев и той сподели, че политиката е мръсна работа в момента, защото се възприема като средство, чрез което човек прави нещо за себе си, а не за другите. Аз смятам, че нашето призвание е да превърнем политиката в икономически неизгодна за вършене дейност. Тогава много хора ще изгубят интерес да влизат в нея и тя ще се прочисти по естествен път.
Това, което съм постигнал в живота ми е благодарение на грижата и условията за развитие, които обществото ми е предоставило навремето. Сега дойде време аз да направя нещо за обществото и да му се отблагодаря.
6. От къде минава пътя към избирателите – по магистралата или по селските пътища ?
-В контекста на предстоящите избори не възприемам хората като избиратели, а като работодатели. Изборите са като конкурс за работа, на който народът решава кой да му служи, а не кой да господства над него.
Иначе, извън метафората, смятам, че балансът между граденето на транспортната инфраструктура и развитието на селата е от основно значение за икономическия подем на една страна. В Полша вложиха невероятен финансов ресурс в селските си региони и надградиха постигнатото през годините, знаейки, че именно селата са основния икономически мотор на държавата. Тук влиза темата за финансовата децентрализация в България, която неимоверно ще допринесе за възраждането и модернизирането на българското село.
В по-голямата част от света, престижните места за живеене са в предградията или малките населени места, само ние се тъпчем в големите градове и от производствена, се превърнахме в консуматорска сила. Трябва да оформим живота в провинцията като мода сред младите, но затова са нужни стратегия и политическа воля.
7. Какво научихте от срещите си в региона по време на кампанията?
-Върнах се да живея в България през 2013 г. Работата ми като председател на управителния съвет на предприятие за преработка на пчелен мед изискваше от мен постоянно движение из страната и множество срещи с хората, така че градя мнение за живота на хората в региона от доста време. За съжаление заключението ми е, че положението на българина се влошава с всяка изминала година. Но нека бъдем обективни – виновни за това сме всички ние. Някои с действията си, други с бездействията си, трети с високото си его, но най-вече сме виновни с безразличието си към случващото се извън прага на домовете ни.
Научих също, че една достойна кауза може да загърби всякакви различия и да направи сплотенихора, които до този момент не са намирали общи допирни точки и дори не са се познавали. За много кратко време, в нашата организация се възцари готовността за себеотрицание. Ние сме много повече от членове на една партия, ние се превърнахме в семейство. Благодаря на всички за човещината и стоицизма, които проявяват.
8. Какво бихте казали на хората, които са апатични към гласуването?
-Ние, българите сме потомци на велики владетели и храбри войводи, калили гените ни в безброй героични сражения. Воювали сме за свободата си, за отстояване на територията си, за независимостта си. Силата на българския дух в наши дни се изразява в победата над безразличието и страха. Днес бойното поле е избирателната секция, а оръжието – бюлетината в ръцете ви. Гласувайте и извоювайте победа за България!“
ПП „Има Такъв Народ“ е с номер 29 в бюлетината.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ