Преди голямата надпревара някой е провесил бесилка в гаража на Дарел „Буба“ Уолъс, най-успешният афроамерикански състезател в цялата страна. Разбира се, бесилката е гнусен атрибут от корабите на Линч. NASCAR в дълбокия юг е безумно популярна и организацията се стреми да заличи всички елементи на расизма от своите фенове. Този инцидент веднага бе възприет като олицетворение на вродения расизъм, довел Америка до кипене това горещо лято. Господин Уолъс го нарече „болезнено напомняне за дългия път, който обществото трябва да извърви“. Медиите, знаменитостите, политиците и всички със смартфон прибързаха да осъждат. Изненадващо, в епоха, когато и най-малкото неправилно поведение може да се превърне в сензация, никой не беше видял самото изображение на бесилката. Но нищо. Петнадесет агенти на ФБР веднага пристигнаха на пистата.
След вероятно най-простото и най-кратко разследване в историята му, Бюрото съобщи, че „бесилката“ се оказва елементарен възел за шайбата на гаражната врата. Възелът е там поне от октомври миналата година, заявиха служители, когато никой не е предполагал, че Уолъс ще го използва. От видеото, което се появи по-късно, стана ясно, че останалите гаражи на състезателната писта са подредени по подобен начин.
Но докато ревнивите наследници на Елиът Нес (Елиът Нес, специален агент, който вкара гангстера Ал Капоне зад решетките – бел. ред.) са били на лов за предполагаем расизъм в Алабама, над 100 души са ранени в Чикаго през уикенда – и по-голямата част от тях са чернокожи. 14 от тях, включително 13-годишно момиче и тригодишно момче, което отивало с баща си до фризьора, смъртно. В Ню Йорк през първите три седмици на юни се случиха 125 престрелки. И отново, почти всички жертви бяха чернокожи. В Минеаполис, където протестите започнаха миналия месец заради смъртта на Джордж Флойд, най-малко 30 души получиха огнестрелни рани от петък до понеделник вечерта.
Нито един полицай не е участвал в стрелбите. В градовете в Америка картината е една и съща: черните престъпници убиват млади черни мъже, самотни майки, студенти и деца, които имат целия живот пред себе си.
Тези убийства, за разлика от „лъжебесилките“, които се оказаха празни приказки, не привлякоха никакво внимание в обществото и не бяха отразени широко в медиите – а още по-малко предизвикаха възмущение или протест. Вместо това тълпи афроамериканци, предвождани от млади и богати бели „комисари“ и пехотинци от армията за социална справедливост – току що завършили колежи, където са изучавали критика на расовата теория и белия империализъм – маршируват из градовете, нападат служители на реда, ругаят „белите привилегии“ и рушат статуи на исторически личности, които нямат никакво отношение към това.
Лидерите на движението „Животът на чернокожите има значение“ (Black Lives Matter) – може би най-влиятелната организация в цялата страна, а може би и извън нейните граници, не намериха и една дума за десетките черни животи, изгубени само за един уикенд поради насилие. Те и техните съюзници (които, очевидно, контролират почти всички американски медии, колежи и корпорации) продължават да ни уверяват, че най-голямото зло, с което се сблъскват черните американци днес, е полицейско беззаконие и „системният расизъм“ зад него.
Но числата – упорито нещо – ни убеждават в обратното. Последната статистика на ФБР ни показва, че през 2018 г. в САЩ са били убити 2925 чернокожи. От тях 2600 са убити от други чернокожи. Два пъти повече бели са били убити от чернокожи, отколкото чернокожи са убити от бели. Освен това полицаите убиват два пъти по-често бели, отколкото чернокожи.
Съвсем логично е да попитаме защо има толкова много черни престъпления с черни жертви и поне отчасти отговорът ще бъде бедността и липсата на възможности – следствие от неравенството, което продължава в Америка. Но трябва да се разгледат такива социални патологии като липсата на бащи, което е особено често срещано сред чернокожите. Говорете с жителите на тези общности и те ще ви кажат, че изобщо не се страхуват от полицията. А от престъпниците.
След оргията от взаимни обвинения, съборени статуи, бойкоти и морализиране в социалните мрежи става ясно, че зад това стои много по-мащабна политическа програма. Тя съвсем не цели да поправи расовите грешки, а да трансформира цялата страна и нейното самовъзприятие – а заедно с това и целия свят около нея.
През това лято на ярост хората се събират съвсем не, за да спасят животите на чернокожите. В противен случай те биха обърнали поне толкова внимание на съдбата на тригодишните деца, колкото на статуите от преди век и половина във Вашингтон. Изненадващо малцина осъзнаха, че движението „Животът на чернокожите има значение“ иска революция: премахване на полицията и унищожаване на институциите на капитализма и бялото управление.
Ето защо инцидентът с НАСКАР е толкова показателен. Подобно на други скорошни случаи на въображаема „бяла омраза“, всъщност всеки от тях се оказа лъжлив, но това е добра причина да се вдъхва чувство на вина. А едновременно с това продължават да се отстояват идеали, които игнорират домашните зверства и смъртта на обикновените американци.
