Крахът на БСП – Сливен или как се стигна до дъното: За „оставката“ на Гагаузов

Местен сайт онзи ден написа, че Асен Гагаузов е подал оставка като член на Изпълнителното бюро на БСП, внушавайки, че оставката е индивидуална. И като заваляха коментари из фейса – колко морален бил актът на Гагаузов, така трябвало да постъпи и „приватизаторката“, и т.н. Само че се оказа, разкри го лично Корнелия Нинова, цялото ИБ си е подало оставката. Колективно! Под нейна диктовка!

А иначе, това за Гагаузов, за Сливен и областта, нищо не означава. Нито е негов морален акт, нито личен, нито е някаква местна политическа сензация. Моралното би било, заради краха на БСП в изборите, той да си подаде оставката като областен лидер на партията. Пост, който заема от близо 8 години, след като предишният председател Корнелий Желязков тогава стана областен управител.

Реално, в тази кампания Гагаузов не се включи пряко да помага, освен с логистична подкрепа /за финансова не знаем!/, на протежето си Деян Дечев. Възможно е вече да е уморен, пенсионер е, на цели 67 години. Все пак е в политиката от цели 40 години.

Да, да, от 40 години! Когато постъпва на работа в администрацията на Окръжен народен съвет – Сливен.

Истинското развитие на политическата му кариера започва обаче като заместник-кмет на Сливен през 1995 г. при кмета Янко Янков и остава на този пост до 1997 година. На парламентарните избори през 1997 г. е избран за депутат от Сливенски МИР от листата на БСП. През 1999 г. е избран за кмет на Сливен с подкрепата на БСП, не изкарва целия си мандат, тъй като на парламентарните избори през 2001 г. е избран за народен представител, отново от листата на БСП. До август 2005 г. е народен представител от БСП, зам.-председател на Комисията по местно самоуправление и регионална политика и член на Бюджетната комисия в Народното събрание, след което е избран за министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Тройната коалиция. На изборите за Народно събрание на 5 юли 2009 г., Асен Гагаузов е водач на пропорционалната листа на Коалиция за България в 21-ви МИР – Сливен, откъдето е избран за народен представител.

Не може да му се отрече, че като министър помогна на родния си край, когато бяха вложени най-много средства от началото на прехода за поддръжка, ремонт и рехабилитация на пътищата в областта.

През годините обаче името му бе замесено в серия от скандали.

През 2007 г. тогавашният депутат, а сега председател на ДСБ Атанас Атанасов, разкри, че са засечени 87 разговора между министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и скандалния шеф на фирма „Фронтиер“ Красимир Георгиев.

„Засечените със специални разузнавателни средства разговори дават основание да се смята, че министър Гагаузов също е свързан със скандала „Овчаров-Александров“, в който Красимир Георгиев е замесен“, каза Атанасов. 

Бившият президент Росен Плевнелиев пък, още докато бе строителен министър, през 2009 г. обвини предшественика си, че е похарчил 42 млн. лв. за скандален ремонт. Внушителната сума пари отишла за обновяване на сградата на ведомството в последните дни на старата власт. Работата е извършена на цени, в пъти по-високи от пазарните.

2254 евро на квадрат били платени на единствения участник в конкурса за ремонта – „Главболгарстрой“. „Харчовете са напълно неоправдани, защото предстои изграждането на нов правителствен център, където да се преместят министерствата. Ще дам сделката на прокурор“, закани се преди 12 години Плевнелиев.

Освен това през 2008 г. оглавяваното от сливналията ведомство е сключило ударно договори, без да имат финансово покритие, за над 300 млн. лв.

Но най-големият скандал около Гагаузов си остава корупционният от 2008 г., с евфемистично название „Батко и Братко“, във връзка със строителството на магистрала „Тракия“. Докато шеф на АПИ е Веселин Георгиев, фирма „Биндер“, която е собственост на неговия брат Емил Георгиев, печели поръчка на Агенцията. Последиците за България са спиране на средства по Еврофондовете. Едва през 2012 г. на Веселин Георгиев е повдигнато обвинение за това, че е съпричастен към облагодетелстването на двамата му братя – Емил и Бойко Георгиеви, със стотици милиони левове.

За мнозина бе неочаквано решението на /до?/сегашния председател на БСП Корнелия Нинова да остави Гагаузов като областен шеф в Сливен и дори да го включи в Изпълнителното бюро. Изненада, защото сливналията бе един от основните опозиционери на Лидерката. На няколко пъти се появиха негови снимки с останалите врагове на „приватизаторката“, сред които Атанас Мерджанов, Димитър Дъбов и напусналият вече БСП Красимир Янков. Някои от срещите им бяха организирани в хотелите на Георги Гергов, основният опозиционер на Нинова, на които също присъства Асен Гагаузов.

За повечето сливналии обаче тези национални скандали, свързани с бившия нашенски министър, си остават някак далечни, непонятни, забравени…

Но местните помнят сливенските скандали, в които за половин кметски мандат бе забъркано името на Гагаузов – с водните сдружения, автобусите, „Билла“… Като градска легенда вече 20 г. из Сливен се говори, че тогавашният градоначалник се отказал по средата на мандата си и се кандидатирал за народен представител, заради… депутатския имунитет /?!/.

След толкова години, все още много неща остават скрити за обществото, за това кой, как, защо и на кого отдаде БСП-Сливен на концесия, за да стигне днес дъното. Едва ли Гагаузов е основният и/или единственият виновник.

Но за социалистите ще е добре той най-сетне да излезе в заслужена почивка. Сливен има нужда и от силна левица. Да предаде Партията на някой млад. Или не толкова млад. Примерно, на протежето си – Деян Дечев!?

Дядо Вазов е казал, че политиката е поминък и скучна работа. Е, с Дечев поне ще има хумор, сатира и забава…

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ