Митрополит Йоаникий благослови зография в 150-годишен храм

С лична благословия на сливенския митрополит Йоаникий и решение на епархийския съвет до две седмици започва зографисването на 11 сцени по стените на осветения през далечната 1874 година храм „Свети свети Кирил и Митодий“ в село Блатец, информира в. „Монитор“.

Одобреният проект  е дело на сливенския художник Мартин Маринов, който ще го изпълнява със своя колега Адриан Аврамов, уточни предстоятелят на храма о. Михаил Михайлов.

Необходимите средства за зографията са събрани с щедрата помощ на пожелал да остане анонимен столичен дарител, който е предоставил в края на лятото 15 000 лв. Тези пари ще бъдат достатъчни за начинанието, категоричен е свещеникът, който е започнал борбата си за спасяването на храма преди  близо 13 години. Преди 10 години Мартин Маринов е направил цялостно фотозаснемане на старите стенописи, които са в плачевно състояние, а някои са буквално невъзстановими.Няма данни кога и от кого са били направени тези стенописи, има известни разминавания и в архивите от 40-те и 70-те години на миналия ХХ век, когато са правени доклади за състоянието на черквата.

„Предстои да подпишем официално договора с църковното настоятелство , но и преди това вече сме започнали да подготвяме „терена“ за работа, най-вероятно ще започнем с изобразяването на Христос Пантократор, така както го изисква канонът. Ще използваме бои на акрилна основа, които гарантират дълговечност на образите, поели сме ангажимент да сме готови в края на следващата година, за да бъде посрещната подобоващо юбилейната 150-та годишнина.“,сподели 35-годишният  Мартин Маринов, чиято дипломна работа при завършване на гимназията е била направата копие на икона от същата черква.

От църковното настоятелство са се договорили да се изографисат всички 11 фигури, сред които на светите царе Константин и Елена и на светците Антоний Велики, Климент Охридски и  Йоан Рилски.

Според стари записи в църковната кондика основният камък е бил положен през 1872 година, а две години по-късно черквата е била осветена от първия сливенски митрополит Серафим.

Знае се, че  поне част от иконите са работа на прочутия представител на Дебърската художествена школа Нестор Траянов (Трайков) Фръчковски /1840-1919 година/., който е оставил свои творби в Сливен , Нова Загора и околните села заедно с майсторите Христо, Исай и Макрий  Макриеви. Името му е сред подписалите през 1917 година известния „Мемоар на българи от Македония“ срещу предложенията на американския президент Удроу Уилсън за принципите, които трябва да бъдат в основата на мирните договори след приключването на Първата световна война.Черквата е била частично ремонтирана със средства от дирекцията по вероизповедания през 2014 година.През 2016-а сливенският митрополит Йоаникий носи там копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица Керкирска, дарена от живеещата в село Волное бесарабска българка Нина Иванова с корени от Блатец.

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ