Ние, зъболекарите, сме на огневата линия!

Интервю с д-р Емилия Симеонова, стоматолог:

Д-р Емилия Симеонова е практикуващ стоматолог в град Сливен с 40-годишен стаж. Член е на Български Зъболекарски Съюз (БЗС). Завършила е настоящата ППМГ „Добри Чинтулов“, след което Стоматологичния факултет към Медицинския университет в град Пловдив. Омъжена, с две деца и една внучка.

Д-р Симеонова, какъв е рискът от заразяване на зъболекарите с Ковид-19? Задавам ви този въпрос, тъй като Сергей Пенов, създател и главен редактор на „Стоматологичен свят”, написа тревожен пост във Фейсбук: „Бия тревога! От разговорите, които проведох с много зъболекари и от това, което виждам в социалните мрежи, разбирам едно: Зъболекарите се заразяват от COVID-19, някои вече са поразени от него и не са между нас“.

– Рискът от заразяване с Ковид-19 при зъболекарите е висок, защото ние работим в устната кухина,

в непосредствена близост до пациента.

Влизайки в кабинета, не знаем дали той е здрав или болен, дали е вирусоносител. Представете си, че сте пациент и имате дълбок кариозен дефект, който ви създава проблеми и искате да оправите. Аз започвам да работя с турбината и вие виждате, че около вас се създава облак от аерозолен прах, който идва от пиленето във вашата уста. Сега си представете, че вие сте вирусоносител, без дори да подозирате. Вирусът ще бъде в този аерозолен прах навсякъде. Така той става опасен не само за  зъболекаря, но и за пациентите след вас. За да предпазим и себе си, респективно и близките си, и пациентите,

зъболекарите използваме всички превантивни мерки.

По кабинетите има озониращи и бактерицидни лампи, дезинфекционни препарати, с които се забърсва навсякъде, проветряваме кабинета на всеки час.  Не на последно място е подходящата  екипировка, с която трябва да работим. Пациентите трябва да се записват най-малко през 45 мин. до час, за да има възможност, както казва д-р Шарков, зъболекарските кабинети да са едно от най-безопасните места от Ковид-19.

Прави впечатление обаче, че зъболекарското съсловие и

рискът ни от заразяване с Ковид-19 се неглижира

от редица институции. В официалната статистика от Министерството на здравеопазването липсва конкретна информация за брой заболели или починали стоматолози. Единствено от Областния кризисен щаб съм забелязала, че информират, когато има заразен колега по дентална медицина. Вниманието към стоматолозите е нулево, рядко медии се обръщат към проблемите и болките им. По повод неглижирането на лекарите по дентална медицина аз лично не намирам логично обяснение. Най-често, движейки се сред хората, съм чувала следните заключения: „Те са добре, тях не ги мислете!“, „Зъболекарите ще се оправят!“ и горе-долу все в този дух.

Не знам  дали хората си дават сметка колко

натоварващ физически и психически е нашият труд.

Аз имам син и дъщеря и нито един от тях не пожела да продължи моята професия. Защото, когато бяхме поликлиники, ние работехме непосилно много и след смяна съм се прибирала безкрайно уморена. Да не говорим за заплащането, което тогава беше комично и жалко. В това отношение, сега нещата са различни. Но аз не говоря за индивидуално измислените цени, искам да бъда разбрана правилно, говоря за официалните, най-вече договорените със Здравната каса, които и сега не са достатъчни и не покриват труда, който полагаме и парите за консумативи и поддръжка на кабинет, които даваме. Има колеги, които не сключват договори с касата, но те са малцина, защото влизайки в кабинета, пациентът първо пита дали работя със здравната каса. Бих желала труда  ни да бъде оценяван достойно, защото

не може един преглед да е 12 лева. 

Той включва доста продължителен разговор с пациента, в  който стоматологът обяснява какво трябва да се направи и защо, да  го убеди какво е най-доброто в дадения случай за него. Понякога заедно съставяте план за цялостно саниране на устата. Има какво да се желае по отношение на нашия статут.

Вие сте на огневата линия, но не съществувате в статистиките. Това ли е най-тревожното?

– Зъболекарите отдавна сме приели, че сме на огневата линия, а и имаме ли друга алтернатива? Сами се грижим за себе си и продължаваме да работим, защото пациентите ни имат нужда от нас.

Не можем да сме дистанционно до хората.

Трябва да сме в зъболекарския кабинет, до машината, на 15 см от „огнището“ на потенциалната зараза, защото това е работата ни. Не хленчим, не се оплакваме, справяме се сами и в това има достойнство и себеуважение.

Д-р Ирен Влахова, зъболекар от София, от своя страна сподели, пак в социалните мрежи: „Facebook-ът ме пита what’s in my mind и затова споделям какво ме вълнува. Прочетох пост за наша колежка, която е починала. Не я познавам, но прочетох много мили думи от мои приятели. Съболезнования на близките и! И се замислих кои сме ние ДЕНТАЛНИТЕ лекари…Не съществуваме нито в статистиките, нито в „заразен медицински персонал“, нито в излекувани, нито в непреборили се, не покриваме и изискванията за финансово стимулиране. Нито веднъж не запалихме светлинки и за нас, И не си ръкопляскахме. Не ме гони никакъв нарцистичен комплекс, но не искам да сме толкова невидими. Искам и ние да сме сплотени както са учители, фармацевти, лекари. Защото къде сме ние – не на първа линия, а на ОГНЕВАТА линия. Ние сме в пожара на вируса и усещаме „жегата“ и горим, ще започнем и да угасваме… Пациентите отварят уста на само 10-15 см и ТОЙ е там. Само и единствено пред нас маските са долу, за разлика от училища, аптеки, магазини. Знаем колко трудно се работи с цялото бойно снаряжение, с което се екипираме, за да пазим нас, за да пазим тях, за да пазим семействата си. Защото ние не можем да работим от вкъщи, не можем да лекуваме по телефона, не можем да върнем човек с болки. Сигурно не казвам нищо ново, но ми е болно, че сме толкова невидими…….като сираци, които оцеляват поединично…“. Това е тъжен пост, д-р Симеонова,

какъв е вашият коментар?

– Постът на колежката е много тъжен, но написаното от нея е истина. Всъщност, като се върна назад в годините,

не за първи път ние сме невидими.

Но нас ни има, тук сме и сме в системата. Може да не ни забелязват, да ни неглижират, но за разлика от повечето политици, сме полезни и необходими за хората и си вършим работата. Има нещо, което аз не бих заменила за нищо на света. Това е погледът на пациент, изпълнен с признание, облекчение и благодарност. Това никой не може да ми го отнеме. Обичам работата си и нито за миг не съм съжалявала, че съм станала зъболекар. А дали за някой сме невидими, едва ли има такова значение, защото работата ни е едновременно и отговорност, и привилегия, която не е за всеки.

Николай Сосеров

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ