Почина Димитър Карапчански
Онзи ден е починал известният шахматист Димитър Карапчански. Той бе голям приятел на „Сливен ДНЕС и УТРЕ“ още от създаването на вестника. Изключително енциклопедична личност-
Имаше най-голямата колекция от шахматна литература на Балканския полуостров. Над 5 хиляди тома на над 30 езика.
Завършил е две висши образования – едното е строително инженерство, а другото – шахмат. От 1972 година е републикански съдия по шах. През годините Карапчански е спечелил десетки отличия.
Стана и международен майстор по шах 72-74 г.
.Казваше, че най-скъпото му отличие е спечелено през 68-ма година, когато се запознава и със своя идол – майстора на спорта Валентин Прахов, когото три години по-късно побеждава. Успоредно с постигането на успехите си, Карапчански е събирал своята колекция с шахматна литература. Първата си книга е купил през 1952-ра година.
„Всяко листче шахматно, което е излязло в България, аз го имам, списания – още първото, което е излязло – Търновския шахматен лист. И като се започне още от Фердинанд Хоринг, още първата му книга имам тук. Той ми беше личен приятел. Общо 5 300 тома ми са оригиналите и около 1 000 имам дублети.“, сподели преди време пред БНТ Карапчански.
Литературната му колекция е на 34 езика. Той разполага и с учебно-методическата литература на 37 страни и се гордее, че дори и университетите не разполагат с тези издания.
„Имам дъщеря, която също е гросмайстор. Стана втора в света, победител на първа дъска. И внуците ми се надявам, те поеха вече, момиченцето, внучката ми повече. Това е добре. Аз смятам, че ще имам наследници.“
В колекцията има не само литература. Ценна част от нея е и това демонстрационно табло, внесено в България през 1956 г.
„За първи път в България се внесоха от гросмайстора Милко Бобоцов, като тези две табла той ги донесе от Москва. Едното беше за Българската национална телевизия, по която предаваше Владилен Попов. А второто табло дойде тук в Сливен, което го донесе лично гросмайстора.“
Карапчански бе убеден, че една от магиите на този спорт е възпитателният момент. Той учи на закони и правила, развива възможностите за вземане на решения и прилагането им на практика.
„Човек става много самокритичен, аналитичен. Той винаги си задава въпроси „Къде сбърках? Защо сбърках? Как сбърках? Учи те да бъдеш психически стабилен.“
Така нарисуван образът изглежда, че шахматистите са сериозни и уравновесени хора. Какво ли ги развеселява обаче?
„Искам все пак да говорим за по-сериозната част, отколкото за вицове. За мен е по-интересно да говоря за вицовете, които също са моя слабост и много знам. За политиците ми харесват вицовете, които се пускат“.
Бог да го прости!
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
