Пчелари определят 2020 година като много трудна – заради сушата и „синдрома на празния кошер“. Това каза в интервю за БТА Петко Пенчев, потомствен пчелар – трето поколение, който се грижи за 252 пчелни семейства в три пчелина в землището на странджанското село Горска поляна. За България това представлява малко над средното производство на мед, защото един пчелар обикновено гледа 120-160 кошера. Няколко са тези с 1000-1500 кошера в страната, които са едри пчелари, обясни той.
В Сливен Петко Пенчев има цех за производство на восъчни основи, както и магазин за пчелни продукти. В добри години, и когато се е грижел за близо 400 кошера, пчеларят е вадил годишно около осем тона мед. С промяната на климата количеството падна много, посочи Пенчев.

Следва целият текст на интервюто:

Въпрос: Каква беше изминалата 2020 година за пчеларите?
Отговор: 2020 година беше много жестока за пчелите и за пчеларството изобщо. През 2019 година имах 1.5 тона мед, а миналата година, от лошите климатични условия, от голямата суша, се налагаше и през лятото, и през есента да подхранвам пчелите, за да оцелеят. Зазимихме пчелите през есента без една килийка прашец, което е много лошо, защото той участва в целия жизнен процес. Съхраних пчелите благодарение на това, че съм дал повече от половин тон мед, за да ги подхранвам.

Въпрос: Подкрепя ли ви държавата, стигат ли до пчеларите средствата, които се отпускат за този отрасъл?
Отговор: През есента на миналата година Държавният фонд „Земеделие“ подпомогна пчеларите първо с de minimis, за да могат да купят захар или мед, за да подхранят пчелите. Имаше помощ и във връзка с коронавируса, защото пчеларите не можеха да работят пълноценно в пчелините, нарушен беше ритъмът на отглеждане на пчелите.
Всички пчелари, които очакват помощ от държавата, задължително трябва да бъдат регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните. Не трябва да има пчелин без лекарски контрол, и затова имаме ветеринарномедицински дневници, които се заверяват от ветеринарния лекар, с който всеки пчелар трябва да има договор за контрол и помощ.
Подпомагат се и пчеларите, регистрирани като биологични. В моя случай, в село Горска поляна, почти нищо не се обработва с изключение на около 100 декара сини сливи. Всичко останало е мера и пасища, като това е добро място за отглеждане по биологичен начин на пчелите.

Въпрос: Какви са изкупните цени на меда и пчелните продукти?
Отговор: Изкупните цени в България са ниски – 3.80 до 4.50 лв. за килограм, което е много малко. От Украйна, например, са изнесли около 60 хиляди тона мед основно за Европейския съюз. Те конкурират нашата продукция. Беларус и Русия също са големи производители. Ние, в най-добрите години, сме изнасяли 10-12 хиляди тона, като в последните години за износ са били около 2-3 хиляди тона. През миналата година нямаше голямо търсене и от фирмите в България, които изкупуват мед.
Нашият мед, особено биологичният, е с прекрасно качество. Никой не може да се оплаче, че е замърсен. В Странджа има основно диви дървесни видове и тревисти растения, като липа, акация, мекиш, котешка стъпка, детелина и много други билки, от които става превъзходен мед. Билките не се пръскат с препарати. Мановият мед се добива предимно в Стара планина, Предбалкана, Странджа.
В момента цените на едро са 4-4.50 лв. за килограм мед, на дребно – 8-9 лв., като зависи от това колко пчелари има в даден град. В Сливен, например, не може да е повече от осем лева, а мановият – 10 до 12 лева. За издръжката на кошерите се влагат препарати, с лекарства се третират през пролетта и есента.

Въпрос: Пръскането с пестициди продължава ли да е проблем за отглеждането на пчели?
Отговор: Съществува наредба от 2016 година за опазване на пчелите от отравяне и за начина за провеждане на дератизация, дезинсекция и растителна защита. В момента тече процес на регистриране на пчелните семейства в местните служби „Земеделие“ с цел да се предотвратяват такива опасности. Създава се платформа за оповестяване на пчеларите за пръсканията.
Според мен обаче, по-голям проблем е „синдромът на празния кошер“, при който пчелите напускат кошера. Пчелата е устроена така, че усеща смъртта си и напуска кошера, умира навън. Необходимо е научно да се установи причината. През тази година във всички краища на България масово се наблюдава измиране на семействата, след като напуснат кошера. Възможно е това да се дължи на сухото лято, на факта, че нямаше прашец, но резултатите са големи загуби. Има пчелари, при които 80 процента от семействата са напуснали.

Въпрос: Какво мислите за т.нар. градско пчеларство?
Отговор: Хората се оплакват от мръсния въздух в града, но как да се оплачат пчелите? Този тип пчеларство може да бъде експериментална работа, за научни открития. Иначе как може да се сравни въздухът от градовете с този в планината. Може в града да има нектар, за да оцелеят пчелите, но не мога да се съглася, че медът, произведен в големите градове, може да бъде по-качествен от меда в отдалечените планински места.

Въпрос: Засили ли се интересът на хората към пчелните продукти в контекста на пандемията, за да повишат имунитета си, да запазят здравето си?
Отговор: Чувства се по-засилен интерес, особено към пчелния клей, тинктурата, към меда, както и към прашеца. Действително има полза от пчелните продукти, защото в меда, освен захари, има прашец, които е естествен белтък. Прополисът е природен антибиотик. Моето семейство ползва непрекъснато тинктура, особено за грипни заболявания. Всички пчелни продукти, естествени и натурални, са много полезни за организма.
В Русия, а вече и в България има стаи за дишане на кошерен въздух, което оказва много добро влияние на белия дроб.

Въпрос: Кажете как се консумират тези продукти?
Отговор: Сто грама прашец, или две супени лъжици, се слагат в един килограм мед, като, консумирайки по лъжица сутрин на гладно или вечер преди сън, е много полезно. Прополисовата тинктура е много полезна – както за дробовете, така и за стомашно-чревния тракт. Двайсет капки от тинктурата сутрин на гладно се отразяват много добре и на зъбите, и на венците. Прополис може да се взима по половин топчица, колкото бобено зърно, той се разтваря в стомаха.

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ