„По времето, когато учех във ВНВУ „В. Левски“ 1975 – 1979 г. и ВА „Г. С. Раковски“ 1984 – 1986 г., военните учебни заведения у нас имаха материално – техническа и научна база над средното световно равнище и прилагаха на практика както историческите, така и последните научни достижения. Професорският и научно-преподавателският състав на ВВУЗ беше с изключително солидни познания в спецификата на своя ресор, но и в педагогическите си умения. Научните степени и звания се извоюваха трудно поради изискванията да имат задължително и практически приложения. Дипломните работи на випускниците от военните училища и абсолвентите от ВА ставаха основа за практически приложения и научни разработки. Немислимо беше отсъствието от лекции, лабораторно, практическо занятие и семинар без медицински причини. Контролът по усвояването на преподавания материал беше ежедневен и се изпитваха всички под различни форми. Все още помня, че през първия семестър във ВНВУ по висша математика имах 22 ( двадесет и две) текущи оценки. Не случайно казвам това, защото колоквиумът от часове по  невоенните, технически, обществени, педагогически и други политехнически науки беше по – голям от чисто военните дисциплини. За слаб успех се изключваха курсанти. Военното училище освен университет беше и най – строга казарма. Наред с обучението курсантите бяха редовни войници с всички произтичащи от това задължение.

От разговори с обучаващи се курсанти и слушатели от ВА у нас разбирам, че учебният процес е по – олекотен, дисциплината и контролът са по – либерални сега. Програмите на обучение не са толкова всеобхватни. Да усвоиш знанията за естеството на всяка специалност и длъжностите от редник до генерал и да управляваш подчинените си ефективно, трябва да си изпитал на собствен гръб правата и задълженията на всяка степен от служебната стълбица. Така се изгражда висок професионализъм. Сега във военния университет „В. Левски“ и ВА „ Г. С. Раковски „ се обучават граждански лица. Това спомага малка част от българските граждани да имат понятие от военна наука, но едва ли усилва достатъчно армията, каквато и да е тя.

Мнението си изрази кандидатът за народен представител от КП „БСП за България“ в област Сливен – Янко Янков по отношение състоянието на военно-образователната система у нас към момента, правейки паралел между минало и настояще.

Кандидат-депутатът е служил в редовете на БА като наборен войник, курсант и офицер. С чест носи българската униформа в продължение на 26 години, 6 месеца и 2 дни.

Известно е, че Янко Янков е командир на Авангардната група и зам. командир на Първия български батальон в първото участие на България в операция по поддържане на мира (ОПМ) на ООН през 1992 – 1993 г. в Камбоджа. Той е първият българин като служител на ООН, стъпил на камбоджанска земя.

„Дни и седмици след нас долетяха щабни офицери, военни и полицейски наблюдатели, основната част на батальона и цивилни наблюдатели. Операцията се наричаше УНТАК – преходна власт на ООН в Камбоджа. Дейността ни и събитията съм описал в първите две книги „Записки на първия български рейнджър“ и „Камбоджански дневник“.“, разказа Янков.

Втората мисия за България е била УНАВЕМ – Мироопазваща мисия на Обединените нации в Ангола през 1995 – 1996 г. В нея Янко Янков участва като военен наблюдател, командир на тимове от военни наблюдатели и смесени от военни и полицейски наблюдатели. Дейността си там е описал в книгата „Африкански дневник“. За всяка от книгите получава благодарствени писма от Началник на ГЩ на БА с уверение, че ще се учат от опита им в тези мисии на ООН. Неслучайно след редица други публикации той бива приет за член на Съюза на независимите писатели в България.

След армейската си служба става съосновател и зам. управител на Общинската охранителна фирма Сливен. Янков е бивш  кмет на село Селиминово и бивш кметски наместник на квартал “Дебелата курия“. Работил е и в Областна администрация Сливен, като отговарящ за отбранително – мобилизационна подготовка. Има магистърска степен от ВНВУ „В.Левски“, ВА „Г.С.Раковски“, „публична администрация“, член на БСП и ОбС на БСП –Сливен.

Според него доброволната наборна служба, която миналият парламент въведе в края на 2020 година, е добър повей на патриотизъм, но слабо ефективен, недостатъчен и не може да реши основната задача по защита на Отечеството.

„Самото наименование „доброволна наборна служба“ означава, че много ограничен кръг млади хора ще пожелаят да бъдат военно обучени. Военната служба е трудна, изисква изключително много усилия и себеотдаване. Не трябва да е само романтизъм и реклама това, което се залага при набиране на доброволци. Това често са младежи, които не са се сблъсквали с реалността, а медиите и киното са създали у тях илюзорна представа. Патриотизмът, отговорността и съпричастието на българските младежи към Родината е задължителната военна наборна служба и то със срок на пълен годишен цикъл в България.„, подчерта Янко Янков като уточни още, че по принцип всяка доброволческа дейност за решаване на определена задача или сложен проблем е похвално, но използването на усилия от доброволци е непродължително и в тесни рамки. Като даде за пример участие в мисия на ООН или друга организация. По думите му там има строго определени функции на всеки вид контингент и срок за изпълнение. След завършване на определените договорености и дейности, функциите на доброволците се прекратяват.

„Армията като организация съществува още преди образуването на държавата. Тя е неделима част от съществуването и.“, допълни още той.

Според него за проблемите в Българската армия може да се говори след много обстоен анализ, сравняване на моментното ѝ състояние, военно – политическата обстановка и задачите планирани за изпълнение.

„Независимо, че България е член на НАТО, се нуждаем от национална военна доктрина, която е съобразена с историята, географското положение и междусъседските ни отношения. Сляпото изпълнение на съюзническите задължения без отчитане на националния интерес  не показва, че сме независима държава. БСП има много професионалисти във военната област, именно там където се гради гръбнака на армията. Имаме план за развитие на Въоръжените сили, който ще се изпълнява, когато имаме политическа възможност. Реализирани са трите вида ВС, но основата на Българската армия са Сухопътните войски, защото не е защитено това място, където не е стъпвал войнишки крак.“, посочи Янков по отношение слабите места в настоящето състояние на Българската армия и допълни, че БА няма пленено бойно знаме.

Той призова хората да отидат до урните на 4 април и да подкрепят БСП като гласуват с номер 4.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ