ЯРЪК КОМЕДИЕН РАЗКАЗ ЗА ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Режисьорът Владлен Александров, за постановката „Любов, любов … за жена ми“ на сцената на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“
Владлен Александров е режисьор, който работи активно на театралните сцени в столицата и страната, но е факт, че е направил едни от най-добрите си постановки на сцената на Сливенския драматичен театър. Днес той отново е тук, където на 16 и 17 януари 2025 година му предстои премиера на постановката „Любов, любов … за жена ми“ от нашумелия немски драматург Щефан Фьогел. За втори път на сливенска сцена ще видим пиеса на Щефан Фьогел, в превод на небезизвестния проф. Владко Мурдаров. В постановката участват звездите от Народния театър София Бобчева и Христо Терзиев, и двама млади артисти от сливенската трупа – Мария Манолова и Габриел Петков. За това какво ще гледа сливенската публика след броени дни – предпремиерен разговор с режисьора Владлен Александров.
- Какво интересно намирате в текстовете на Щефан Фьогел – явно ви е любим драматург, както проф. Владко Мурдаров – любим преводач?
- Това е третата или четвъртата постановка, която правя върху текст на Щефан Фьогел. Той е един от най-активно пишещите съвременни немски драматурзи. Играят го в цяла Европа, а у нас, благодарение на проф. Владко Мурдаров, стана изключително актуален. Най-интересното е, че той приема за своя територия жанра на комедията. Пише пиесите си много умело, много фино, с много вкус и най-важното – че той не изневерява на съвременните акценти и ситуации в тези свои комедии. Рядко съм виждал толкова актуален съвременен драматург, който да отразява смешното в живота. Общо-взето, той винаги го позиционира в територията на семейните взаимоотношения – взаимоотношенията мъж-жена. Всичките три пиеси, които съм правил върху неговите текстове, са изключително актуални и се радват на много добър успех.
- Три Фьогелови пиеси, двете от които са поставени в Сливен?
- Да, след „Непоправимо“, в Сливен тази пиеса е втората. А върху „Булчинската рокля“ имам реално две постановки – едната направих навремето в Разград, а в съвсем нов вариант сега тя се играе от името на Врачанския театър, със заглавие „Роклята беглец“. Фьогел има невероятният рефлекс да улови такава житейска ситуация, която да превърне в парадоксална комедия. Много е рефлективен, много съвременен и най-важното е, че чудни сюжети завързва в пиесите си. Той успява да надмогне комедията на ситуацията и по-често превръща текстовете си в комедия на нравите, комедия на типажа, комедия на чувствата. Има едно богатство при него, което ме провокира и затова много често посягам към този автор. Освен това, неговият текст много лесно „влиза в устата“ на актьорите, т.е. много лесно този автор се позиционира в днешното мислене на актьора.
- Казват, че най-сериозно е смешното. През кое смешно, какво сериозно разказва тази пиеса?
- Истинското й заглавие всъщност е „Мъж за жена ми“. Но ние много разсъждавахме върху заглавието и стигнахме до извода, че в пиесата се говори изключително много по една тема – любовта. Затова се постарах да завъртя нещата натам, че любовното чувство да е водещо в пиесата. Когато започнах работа върху текста, стигнах до извода, че и четиримата герои мотивират всички свои постъпки, действия, мисли, желания, активности от позицията на любовното чувство, на любовната игра. Любовта в случая действа като компенсаторен механизъм, като някаква липса в духовните стремежи на нашите четирима герои. Затова избрахме и това заглавие – „Любов, любов… за жена ми“. Стори ми се, че то много по-силно изразява основния характер на пиесата. Хубавото в тази комедия е, че тя не е еднопланова и плоска ситуационна комедия, тя не разчита на подобни „хватки“ и ходове. Тя разчита на душевните преживявания на героите и най-интересното е, че тези душевни преживявания са обрисувани с комедийни краски.
- В актьорския състав имаме участие 50 на 50 – на две театрални звезди от Народния театър – София Бобчева и Христо Терзиев и двама млади актьори от Сливенския театър – Габриел Петков и Мария Манолова. Постигнахте ли единство в актьорската игра, в изразните средства?
- Аз от много години работя с младите актьори София Бобчева и Христо Терзиев, със София това ми е седмо или осмо представление. Още по време на Пазарджишкия ми период като директор, аз я поканих в Пазарджишкия театър. И досега тя продължава да играе в няколко поредни мои представления. Когато прочетох този текст, успях да убедя директорката на Сливенския театър Радост Костова, че София е едно доста добро попадение и тя може да бъде мощен двигател в разгръщането на театралното действие. С Христо също от много време работим заедно и той е един от младите и надеждни актьори на Народния театър, с доста сериозни роли през последните сезони, със свое отвоювано място в репертоара на Народния театър „Иван Вазов“. И ми стори интересно, че съчетаването с актьорите от Сливенския театър Мария Манолова и Габриел Петков ще бъде добро и смислено. Разликата в годините на актьорите е много малка, те са от едно поколение и това от своя страна допринася за автентичността на това, което изисква авторът при точното разпределението на ролите. Това са две двойки, които постоянно си разменят местата в желанието да открият любовните си стремежи.
- Ако „Любовта, без която не можем“ е основната тема в пиесата, какви още актуални въпроси поставя вашият спектакъл?
- Тези въпроси се вписват в основната тема. Те са за изневярата, приятелството, за невъзможността да живеят двама човека заедно, за това как една изневяра може да взриви стари приятелски чувства, за това как се създават новите чувства. Въобще, пиесата поставя една поредица от въпроси и отговори. Ще видим как един развод предизвиква цялата амалгама от игра, от чувства, от взаимоотношения, от изневери. Тази пиеса в някакъв смисъл леко напомня и ползва похватите на бащата на съвременната европейска комедия Молиер. Неговите текстове изключително се занимават с темата за изневярата. Изневярата при него някак си изтласква на преден план действието.
- Защо казват, че „Щефан Фьогел е нова изненада в посока на комичното“. С какво изненадва той?
- Той носи една своеобразна съвременна специфика, непривична за немски автор – Германия никога не се е славила с велики комедийни драматурзи. Но той успява да отвори една театрална кутия, от която постоянно вади едни много свежи сюжети, съобразени с жанра на комедията, близки до жанра на комедията. Сюжетът на тази пиеса е низ от влюбвания, бягства, разводи, събирания, обвинения, недоразумения и най-важното – непрестанно желание и стремеж за допир до другия. Сблъсък между женското и мъжкото начало има, но този сблъсък е източникът на живота! Ние живеем, за да търсим другия! Пак повтарям – комедията на Фьогел е умна и смислена. Това не е атрактивно прескимбичване на сцената, тази комедия изхожда от човешкото поведение, от нашия живот, от ежедневието, от мисленето ни, от нашия характер, от нашия смисъл.
- На какво дължим удоволствието от вашето не много често, но неизменно присъствие в афиша а Сливенския театър?
- Аз много обичам сливенския театър и много благодаря на Радост Костова, че ме покани сега за втори път. В нейния мандат направихме едно представление, за което сам се радвам, че съм го създал – „Непоправимо“ с Албена Павлова и Емил Марков. То се играе вече шеста година и има над 70 представления. Не изключвам възможността спектакълът да стигне и 100-те представления. Искрено се надявам и този текст на Фьогел да има подобна съдба, да радва публиката дълго време. Второто е, че тук, в Сливен, преди много години, направих едни от най-силните си представления, в мандата на Златко Гулеков, някъде около 1995 и 1998-ма година. Едно от много силните ми представления беше „Медея“ по Еврипид и Хайнер Мюлер със Цанка Цанева и Златко Гулеков в главните роли. После – един „Вампир“, който много си харесвам, пак с Цанка Цанева в ролята на Малама. И един спектакъл, който ми е много скъп, „Женитба“ на Гогол с Димитър Рачков, който поставих пак в този театър. Малко по-късно, при директора Иван Урумов, направих „Мандрагора“ на Николо Макиавели, но спектакълът нямаше онази щастлива творческа съдба да се играе дълго… Дебютът ми беше в този театър. Изобщо, в Сливен винаги съм се чувствал на свое място, в своята зона.
- А сега, какво да очаква публиката?
- Много се надявам публиката да хареса, заобича, да гледа, да рекламира този спектакъл, премиерата на който предстои на 16 и 17 януари на голямата сцена на театъра. Опитали сме се да направим едно представление, което да е много близко до зрителя. Представление, което да успее да превърне зрителя в съучастник. Самата зрителна зала да бъде партньор на спектакъла! Актьорите много работят в тази посока, много съм доволен от тях. Искам да отбележа една много хубава работа на Надя Василева-Ковачовска, сценографът на представлението, нейни са и костюмите. Още – работата и на Евгени Господинов с музикалната партитура на спектакъла. Репетирахме творчески, направихме силен екип, с който имаме желанието да създадем едно добро театрално преживяване. Смятам, че ще успеем да зарадваме сливенската публика и този път.
Интервюто взе: Щилияна ВАСИЛЕВА
The post ЯРЪК КОМЕДИЕН РАЗКАЗ ЗА ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ first appeared on Sliveninfo.
Източник: Sliveninfo