185 г. от Султанския ферман, даващ специален статут на Добри Желязков и освобождаващ го от всякакви данъци за фабриката му в Сливен
Преди 185 години на 4 февруари 1836 г. (28 Шевал 1251 г. по Егира) султанът на Османската империя Махмуд ІІ (1808-1839 г.) издава нарочен ферман, с който определя специален статут на Добри Желязков от Сливен.
С този документ се признават заслугите на славния производител на сукна, дава му се привилегията да работи без да заплаща данъци и му се възлага изработването на платовете, необходими за армията.
Документът има внушителни размери – 65 см на 90 см. Текстът е изписан върху пергамент, подплатен със зелен плат.
Ферманът се е съхранявал от сина на Добри Желязков – Иван, който го предоставя на читалище „Зора” в Сливен. През м. октомври 1930 г. е предаден на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” в София, където се съхранява и днес.
В писмо до Стефан Гидиков тогавашният директор на библиотеката В. Йорданов пише: „Ферманът е твърде ценен историко-културен документ за нашето производство и за силата на българския дух.”
Ферманът гласи:
„Славни ми, справедливи съднико, държавни чиновници, Сливенски войводо, бирник, почтени граждани на сливенска околия. Да ви бъде известно, че като пристигне настоящата ми висока заповед, отнасяща се за сукната, които служат за облекло на редовната ни императорска войска, надзорът за реализирането, тъкането и внимателното изработване на платовете е възложено върху Добри Желязков, жител на Сливенска околия, достойнството и способността на когото са засвидетелствани нам. Той ще приведе в ред всичко от дума на дело и ще разкрие такива неща за работниците, които те в действителност не знаят.
Такива лица, намиращи се в империята ми като него, са заслужили моето императорско благоволение: най-първо той ще е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми, вследствие което е издадена императорската ми заповед, следователно, внимавайте щото от 1251 г. (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящия ми ферман, съдържащ опрощаването на данъка му завинаги, който ферман е съобщен и предаден нему.
И тъй, вие, мой съднико, войводо, бирник и почтени граждани, да ви бъде известно, че откакто пристигне високославния ми ферман, ще действате съгласно съдържанието на царската ми заповед и то, както е обяснено по-горе, тъй че отсега няма да му искате данък и други подобни даждия. Гледайте да се съобразите съгласно заповедта ми и да не правите противното. Настоящият високославен ферман се издаде и написа днес на 28 Шевал 1251г. (по Егира)” (4 февруари 1836 г.).
Следствие от този документ е построяването на държавната фабрика за вълнени платове в Сливен през 1836 г.
Първата в България и в Европейска Турция сукнена фабрика е свидетелство за предприемчивостта, ума, трудолюбието, стопанския талант и творчески гений на сливенеца Добри Желязков. Предприятието работи денонощно и без прекъсване цели седемдесет години, като с това осигурява препитание на хиляди семейства.
„Мъже, жени, деца, старо, младо работеше… Турската империя, може да се каже, се обличаше от Сливен, Котел с прилежащите големи балкански паланки” (Из спомените на Михаил Греков – 1873 г.).
Текстилен музей-Сливен
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
