На 20 февруари 1901 г. обаче идва на власт правителство с министър-председател Петко Каравелов. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение избирателния закон. В него е записана поправка за премахване на циганския вот.
Дотогава глава 1, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват „съдържателите на блуднишки домове и просяците“.
Сега е добавено: „в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия“.
Предлагано е също от избирателно право да бъдат лишени всички цигани нехристияни.
През 1905 г. ромите свикват първия цигански конгрес в историята на човечеството. Форумът се събира на 19 декември в столичния локал „Сан Стефано“. Първо пристигат делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идват и останалите, събира се циганският цвят на цяла България.
Циганите са определени като арийско племе от Индия или са копти, тоест египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 г. по времето на император Никифор Византийски.
Конгресът получава поздравителни телеграми от Видин, Силистра, Шумен и Варна. От своя страна делегатите изпращат депеша на Фердинанд. Подготвят и две депутации – едната за среща с княза, другата за връзка с председателя на Народното събрание.
„Не сме нисша раса! Избирателният закон трябва да бъде поправен! Светът чува гласа на българските роми, но нашите политици остават глухи за изборното им тегло“, пише в писмото им.
Рестрикцията „нехристияни“ е премахната чак през 1923 г. Изискването за „установено местожителство“ обаче остава.
Целият член е заличен в избирателния закон от 1937 г. по волята на цар Борис III.
Циганите демонстрират какво могат едва след победата на Девети септември 1944 г.
Във „фундаменталния труд“ „Циганското население в НР България по пътя на социализма“ пише: „Социалистическата революция в България, революционните промени във всички сектори на живота, бурният подем на нашата икономика и култура, специалните грижи на Партията, мероприятията на народната власт и активната дейност на Отечествения фронт събудиха творческите сили на циганското население“.
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
