Георги Търпанов, командир на Втора сливенска горянска чета
На 1 срещу 2 юни 1951 г., преди 69 години, комунистическият режим с войска и милиция успява да разбие най-голямата организация на горянското въоръжено съпротивително движение – Втора сливенска чета.
Вчера в Сливенския край наследници на горяните отбелязаха тази дата с поклонение в памет на жертвите от съпротивителното движение срещу комунистическия режим.
Сайтът desebg.com припомни историята на Втора сливенска горянска чета.
Тя е сформирана през месец май 1951 г. в Сливенския балкан. Неин командир е Георги Търпанов, който получава прозвището Бенковски по прилика с известния революционер и един от ръководителите на Априлското въстание през 1876 г.
Той е бивш санитарен подофицер и участник в заключителната фаза на Втората световна война и има богат натрупан военен и организационен опит.
През пролетта на 1951 г. радиостанцията „Горянин” предава, че в Сливенския балкан се създава съпротивителна на комунистическия режим армия.
Втора горянска сливенска чета достига до 106 души. Разрастването ѝ
принуждава комунистическия режим начело със съветския агент и участник в терористичните групи на БКП от 20-те години Вълко Червенков да предприеме действия за нейното унищожаване.
Организирана е 13-хилядна армия от милиционери и военни части, която обгражда Сливенския балкан, за да попречи на други четници да се присъединят към четата.
На 1 срещу 2 юни 1951 г. горяните влизат в тежко сражение с милиционерски и военни части. Командирът на четата Георги Търпанов е ранен на 12 места, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място.
Наследници на горяните се покланят на 1 юни 2020 г. пред паметната плоча на мястото в Сливенския балкан, където през 1951 г. четата е водила битка срещу 13-хилядна армия на комунистическия режим (в средата е Бойко Байчев, син на горянина и участник във Втора сливенска чета Йордан Байчев от сливенското село Тополчане) | Снимка: Личен архив на Бойко Байчев.
В това сражение загиват 40 горяни. В края на 1951 г. Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран.
Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата срещу тоталитарния режим. През 1952 г. се обединява с други малки чети достига по численост 156 души. Един от успехите на горянството е превземането на с. Раково, Сливенско.
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
