Бях на 7 години, когато маестро Методий Григоров, след прослушване в училищата, ме заведе да пея в сливенския хор „Дружна песен“. След една година спрях да ходя, исках да се посветя изцяло на пианото, мечтата ми беше да стана пианист. Но не се случи така.
Влизайки в Езикова гимназия, намерих учителя си, който преподаваше музика там. Той никога не ми прости, че напуснах хора. И тъй като той сформира гимназиалния хор, ме въведе отново. Но вече бях на 14 години.
Трябваше да го слушам отново, защото гласът ми на тази възраст мълчи. Той ме изслуша и ме погледна по конкретен начин. После ме накара да пея. Тогава баща ми се обади и каза, че имам много конкретен глас и мога да бъда професионален певец. Това прослушване беляза съдбата ми. От този момент само пеенето съществуваше за мен.
Маестрото почина днес. Довиждане учителю! Ти си един от най-важните хора в живота ми и ти дължа професията си! Смъртта ти ми оставя огромна празнина. Никога няма да бъда достатъчно благодарна! Почивай в мир!
Татяна Шиварова
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
