Новоселската черква „Света София“ е построена върху стар епископски център, разкрива археоложката Мери Радева
„Княз Борис I Покръстител е изпитвал особена симпатия към мястото, което исторически предшества град Сливен“. Твърдението е на известната археоложка Мери Радева, майка на настоящия кмет Стефан Радев.
„Както е известно, при разкопките в крепостта Туида бе открит печат на княз Борис І, което показва, че още по време на покръстването българският владетел е проявил внимание към това място, макар и да не може да се установи дали писмото, към което е бил моливдовула, е бил свързан с църковната организация в този край, или е имало друго съдържание“, обяснява Мери Радева. Нейните проучванията установили, че източната част на новоселския храм „Света София“ е построена върху североизточна част на абсидата на стар храм.
Твърденията на археоложката се потвърждават и от картината на Дезарно /долу на снимката/ от 1829 г., на която за първи път е нарисуван Сливен и която за първи път бе публикувана в България във в. „Сливен ДНЕС и УТРЕ“. /Вижте първата картина, на която е нарисуван Сливен …/
От картината на Дезарно – „Превземането на Сливно 31 юли 1829 г.“ става ясно, че на мястото на сегашната черква „Света София“ е имало старинен храм, който е описан и от Сейже: „Селимно, който съществува едвам от един век насам, няма нито една забележителна постройка, освен гръцката черквица в Енджикьой, която минава за най-старата черквица в тия краища. В нея според преданието са изпълнявали обредите си павликяните, българско католишко население. Открих един гръцки надпис върху голям мраморен блок, вбит в стената на тази черква, видимо много изменен и изтрит от времето, за да се разчете. Селимно има две други новопостроени гръцки черкви, един арменски параклис, множество малки джамии, които не заслужават никакво внимание.”.
Мери Радева уточнява, че теренът около сградата не е бил обстойно проучван, което сериозно затруднява преценката кога е бил построен първоначално християнски храм на това място. По-новите частични проучвания и находки предизвикват повече нови въпроси, отколкото да дават отговор на съществуващите.
Изглежда през античността на това място е имало езически храм – Нимфеум (във връзка с релефа на нимфите) или на няколко божества, съдейки по надписа, преразказан от Иречек.
По времето на втория най-велик източно-римски /византийски/ император Юстиниан Туида се споменава като епископски център и е възможно катедралата да се е издигала в подградието, т.е. на мястото на сегашния храм, тъй като самото укрепление е сравнително малко като площ. Освен това често се е практикувало християнските храмове да се изграждат на по-стари култови места. Разполагането извън крепостните стени обаче е правело сградата уязвима и вероятно е пострадала по време на варварските нашествия. През Средновековието е възможно да е била възстановена, като са били използвани някои оцелели стени.
Доскоро се предполагаше, че реконструкцията при който храмът е придобил вида, познат от рисунката на Дезарно, се е осъществила през ХІІІ в. Намирането на печата на княз Борис І в крепостта обаче подсказва, че това може да се е случило по-рано, т.е. след покръстването на българите. Вероятно сградата е била частично ремонтирана, но е била сведена до част от някогашния северен кораб, а куполът е бил изграден на по-ниско ниво и по-малък, а арките, носещи стария, са останали и са послужили за оформянето на сегашната кобилична декорация на покрива. Не е изключено по време на Второто българско царство да е бил направен ремонт, при който да е бил намален обемът на сградата до вида в рисунката на Дезарно.
Мери Радева е носител на наградата за принос и постижения в публицистиката, историко-краеведческите изследвания и опазването на културно-историческото наследство на Сливен и Сливенския край „Д-р Иван Селимински”. Тя се занимава с проучване историята на региона от най-дълбока древност до падането на България под османско владичество. Извършва, в сътрудничество и самостоятелно, археологически разкопки на крепостите до с. Малко Чочовен, при с. Кипилово, на крепостта в м. Хисарлъка /в продължение на 10 години/, на калето при с. Злати войвода и др.
Професионалният й път започва в Исторически музей – Бургас като уредник в музея в гр. Созопол. От 1970 г. до 2006 г. работи като уредник в Исторически музей – Сливен.
Основен проблем, с който се занимава, е материалната и духовна култура на Сливен през Средновековието. Член е на средновековната секция на Археологическия институт с музей при БАН.
Разработва теми за най-старата история на Сливен, за средновековните църкви и манастири около Сливен, за ранновизантийската и средновековна керамика, за обработка на кост и рог в Сливенската крепост и др. Има публикации в ИМЮИБ, в различни научни издания, в юбилейни вестници „120 години музейно дело в Сливен” и „95 години Исторически музей и 130 години музейно дело в Сливен”.
Мери Радева е родена на 5 юни 1946 г. в Созопол. Завършва гимназия в гр. Бургас през 1964 г. От 1964 г. е студентка в Софийски университет „Св,. Климент Охридски”, специалност „История” с профил „История на България” и специализира курс „Археология”, с втора специалност „Философия”.
Под статията ви предлагаме кратък филм, създаден в рамките на проект „Пътуване през времето, във времето и с времето – интегриран проект за развитие на природни, културни и исторически атракции и туристическа инфраструктура в Сливен”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Основен консултант на филма е Мери Радева, която е и основен участник, разкривайки неподозирани исторически факти за миналото на Сливен:
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
