А без вода сме… „гола вода“

Щастливи сме в Сливен, че водата ни идва от Балкана и затова е много приятна за пиене, въпреки че е доста варовита – един ужас за пералните машини и бойлерите. Ние се чувствахме привилегировани обаче в сравнение с много други селища, където преди години водата беше направо лоша. Най-гадната беше в Бургас. Веднага се виждаше кой е бургазлия – на всички зъбите бяха жълти поради високото сярно съдържание на водата, която пиеха.
Това е вече стара история. Отдавна в Бургас, пък и във Варна, пият от язовир „Камчия“, който се пълни от водите на Котленския балкан.
Само софийската вода беше по-хубава, докарана до столицата чак от Рила. Ние обаче си харесвахме нашата и даже намирахме за недостатък, че рилската вода трудно измива сапуна от ръцете, защото е много мека.
През 1978 г. над Сливен беше направен язовир „Асеновец“. Вдъхновител и фактическият изпълнител на този голям проект беше тогавашният председател на Окръжния народен съвет Георги Данчев.
Пускането на язовира с капацитет 28 млн. куб. м превърна Сливен в град, в който никога няма воден режим. Този знаменит окръжен ръководител направи още много добрини за родния край. Напълно разбираемо е, че един от булевардите в Сливен и днес продължава да носи името на комуниста Георги Данчев, въпреки настъпилата „демокрация“…
Преди време бях в София с чужденци от Африка. Горещина голяма. Отварям крана на чешмата, източвам дълго вода и чакам да потече по-студена. Стоящият до мен Соо ме гледа ужасено: „Какво правиш?! Тази вода, която изля в канала, щеше да стигне за цяла седмица на едно наше селско семейство. Вие, българите, не знаете какво богатство пилеете.“
Вярно е. Ние рядко обръщаме внимание, че разходваме много вода, особено ако тя не минава през нашия водомер.
За пръв път разбрах как ценят водата в чужбина, когато родителите на един мой съученик евреин се готвеха да посетят свои роднини в Палестина (След войната още нямаше държава Израел). Моето учудване беше огромно, когато научих, че най-ценният подарък, който ще носят на домакините си в Обетованата земя, е една плетена петлитрова дамаджана с вода от Куш бунар (Карандила)! Сега там кризата с водата е ликвидирана благодарение на свръхмодерни инсталации за пречистване, за обезсоляване, за капково напояване, отделно внасят и питейна вода.
Посрещаме навремето в Сливен гости от СССР. Един от първите им въпроси беше: „Водата от чешмата става ли за пиене?“ Оказа се, че в някои селища на великата страна пият само преварена вода.
Доста отдавна живях няколко години в Москва. Когато за пръв път напълних ваната с гореща вода, помислих си, че е станала някаква авария – водата беше кафеникава. Огромният град се захранваше най-вече от Москва река и пречиствателните станции не успяваха да очистят съвсем добре водата. Затова и всички пиеха преварена вода и много чай.
През последните години в Русия се внася много бутилирана вода. Създадена бе и цяла местна промишленост, която бутилира лицензирана питейна вода със съответните търговски марки.
Заедно с навлизането на пазарната икономика в Русия някои неща доста се промениха. Преди години например не можехме да повярваме, че водата в СССР е напълно безплатна за населението. Те пък ни се смееха, че имаме водомери. Добре, но днес цените на стоките и услугите се вдигнаха многократно. Сега цените на питейната вода са по-високи от нашите, но заради това пък в много градове водата от чешмата вече се пие, т.е. – вложиха се много средства за нейното пълно пречистване…
Проблемът с водата отдавна се е превърнал в световен проблем и ще се задълбочава заедно с непрекъснатото увеличаване на населението на Земята и свързаното с това увеличение на потреблението на водните ресурси.
Преди десетина години посетих язовира „Хувър“ в САЩ, който осигурява вода и електричество на Лас Вегас. Освен собственото население, което 91% се състои от пришълци от други градове, в този център на световната развлекателна индустрия всяка година идват все повече посетители да се забавляват, да харчат пари и заедно с това… да пилеят вода. Направи ми впечатление, че следите от равнището на водата, които са се отбелязали върху каменните стени на язовира, падат все по-надолу, което красноречиво говори за намаляващи водни запаси в езерото. Какво ли ще стане, когато водите на река Колорадо няма да могат да насмогнат на растящото потребление в Лас Вегас?
Учените констатират с голяма тревога, че питейната вода на планетата непрекъснато намалява. Това неизменно води към увеличаване на нейната цена и превръщането й в суровина, която в бъдеще ще измести по стойност продуктите на нефтената промишленост.
Имах щастието да посетя езерото Байкал в Русия. Със своите 23 млн. куб. м вода то съдържа 20% от световните запаси на прясна вода – една пета от всички запаси! Тя е толкова чиста и прозрачна, че се вижда дъното на 40 метра дълбочина! Само в това езеро живеят специфични микроорганизми, които изяждат всичко разлагащо се, в т.ч. и попадналите във водата нефтопродукти. Затова и много от специалистите казват: „Нямайте грижа за Русия – щом свърши нефтът, тя ще изнася вода вместо нефт!“
Има проекти големи айсберги да се „пакетират“ и да се транспортират до някои африкански страни. Дали изчезването на „полярните шапки“ няма да осуети тези фантастични проекти?
Прилагат се разни начини за решаването на проблема: обезсоляване на морската вода, търсене на вода на големи дълбочини, нови начини на икономии на вода в производството и в домакинствата…
Но какво ли ни чака?
Едно е ясно: без вода сме „гола вода“…

Кръстю Берберов, „Дума“