Прочетох в „Дневник“ идеите на Христо Иванов за „рестарт на системата“.
Първо, явно авторите не са наясно с компютрите, не се усещат, че „рестартът“ укрепва системата. Когато компютърът се бъгяса, правиш рестарт и системата се изчиства, заработва по-ефективно, но по същия начин. Настояването на Христо Иванов да се отдели съдебният съвет от прокурорския според мен е правилно, но ефектът все пак ще е нулев, защото това не решава основия проблем, заради който съдебната ни система не е в ред. Ще стане не по врат, а по шия.
Колкото и да разделят съд от прокуратура, ако ще в различни градове да ги базират, пак ще са в същите ръце.
Останалите предложения са пълен боклук. Дистанционно гласуване, т. е. по интернет? Защо никоя развита държава не го прави? Всяко дете знае, че няма начин това гласуване да не бъде хакнато, и то на първо място от самото правителство, защото то държи сървърите.
Лустрация? 31 години след промените? Тогава Пеевски е минавал прав под котлона.
Има една единствена възможна смяна на системата и това е да се въведат истински избори, което ще рече мажоритарни. Всеки кандидат лично да се състезава за своя мандат, както е в САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Австралия и така нататък. Тогава нека избирателят лустрира когото си ще.
И второ – пряка демокрация. Законът за референдумите е абсурден, реално това е закон за забрана на референдумите.
Какъв юрист е Христо Иванов, щом не го вижда? В общи линии предложенията му са опорките на метрополията, към една жалка колония. Не може да очакваме нищо хубаво, когато грантоеди реформират държавата. Колкото повече я реформират, толкова повече мафията я овладява. Това показва опитът на прехода. Колко пъти трябва да настъпваме една и съща мотика?
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
