По време на едва двудневната ми работа в пленарна зала, успях да достигна до извода, че емоциите, както и само миг загуба на вглъбеност в хода на заседанието, могат да доведат до извеждане на несъответстващи с реалността заключения, а последвалата в резултат на тях реакция – до манипулативно внушение.
По този повод, макар и в качеството си на крайно неопитен в сградата на Народното събрание, ще си позволя да направя едно разяснение:
Приемането на предложението да бъде наложен мораториум на кабинета в оставка върху различните видове сделки, назначения и други актове, в рамките на решението за сформиране на Временна анкетна парламентарна комисия, щеше неминуемо да компрометира самата комисия и да я обезмисли.
Аргументът: При евентуално атакуване пред Конституционния съд, въпросната комисия щеше да бъде обявена за противоконституционна, както и цялата й дейност.
Вносителят анонсира, че освен в рамките на решението за съставяне на комисията, е изготвила документ и за друг механизъм на внасяне на предложението, а именно да го внесе като “отделно предложение”. Двете опции бяха поставени на равна нога и възможни, в зависимост от волята на народните представители.
Именно втората опция представлява логичната, от правна гледна точка, възможност, която среща re
подкрепа.
Аз лично не разбрах защо бе изразена подобна бурна реакция от страна на вносителя, след като посочихме за целесъобразен втория вариант, предложен отново от нея. Отдавам го на заблуда в следствие на бурните емоции по време на заседанието.
Владимир Русев, народен представител от ПП „Има такъв народ“ – Сливен
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
