Защо протестът не успява?
Николай Лефеджиев ме покани в предаването си „Темите“ в телевизия „Европа“. Заедно с Евгени Петров, легендарен журналист, бивш главен редактор на вестник „Пари“. Естествено, разговорът беше за протестите. Имах идея какво ще кажа, но не бяхме правили сценарий и Николай ме изненада с откриващия въпрос – „Защо протестът не успява“. Казах някои очевидни причини, но мисля, че не беше съвсем точно.
Благодарен съм на Николай, че зададе добър въпрос. Добрият въпрос е в основата на мисленето. Базовият отговор на въпроса „Защо протестът не успява“ е „Защото не получава достатъчно подкрепа“. Но както казваше един мой преподавател във Философския факултет – този отговор е толкова общ, че може и да е верен.
А защо не получава подкрепа? Ще се опитам да кажа. Субективно и пристрастно, за мен писането винаги е било пристрастно, противно на тертипа от първите години след 90-а, когато журналистите систематично бяха приучвани да нямат мнение. Или ако имат – да го прикриват.Та, подкрепата не е достатъчна, въпреки отвратителната корупция и прозиращата неадекватност на доста от хората във властта) защото (причините не са подредени по важност):
1. Няма ясно положително послание. Има ясно негативно – „Мутри вън“, но част от тези, които подкрепят протеста, също имат своите мутри, а някои даже са мутри („мутра“ изглежда не се нуждае от дефиниция). Отделно, както ми обърна внимание една приятелка филоложка, „Мутри вън“ трябва да се изписва със запетая.
2. Не се получава убедителна и приета от повечето хора идея, че не става дума за просто заменяне на Борисов с други мутри.
3. Протестът е накачулен от множество политически и протополитически субекти, които се домогват до властта – Триото, Мая Манолова, президентът Радев, Коце Костадинов, „Демократична България“, Александър Томов. БСП срамежливо се чуди на кой крак да стъпи, но за всеки случай стои на площада с една нога, а Слави Трифонов по ред причини, включително физиологично-субективни, но не основно, демонстративно не се появява.
4. Никой не иска да поеме еднолично отговорност. Може и да не е възможно.
5. Контрапропагандата, че на протестиращите се плаща от Божков и от други засегнати от прокуратурата бизнесмени, работи и не са малко хората, които вярват.
6. Естетиката е зловеща. Ковчези и бесилки.
7. Заблудата, че това, което е в Интернет и се показва по телевизията, е реалност. Не е.
8. Арогантност и високомерие. Особено за ДБ. Не може да демонстрираш презрение и да искаш да те подкрепят и да гласуват за теб.
9. Отказ от диалог – или това, което искаме, или сте продажни, или тъпи, или и двете.
10. Откровена агресия към всички, които не подкрепят безусловно.Може би има и още. Може би може да се направи и по-обективен анализ.А, да –
11. Дневният ред на жълтите плочки не съвпада напълно с дневния ред на другата България.Но да го анализират пиарите на протеста. Пари има, то се вижда.Действайте.
P.S. Снимката е от протест в Загреб, да не стават спекулации
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
