Вероятно не сте чели хрониките. Особено ако сте европеец. За европейците не е политически коректно да се знаят подробности за падането на Константинопол. Да научат нещо за жителите на града, които в зори потърсили убежище в църквата “Света София” и започнали да пеят псалми, за да измолят Божията милост. Докато Мехмед II обстрелвал стените на Константинопол, Теодосий, патриархът, на свещи отслужил последната литургия и в опит да успокои хората, високо казал:
”Не се страхувайте, братя и сестри! Утре ще бъдете в Царството Божие и ще бъдете запомнени до края на времето!”
Децата плачели от ужас, майките им ги окуражавали с думите:
”Не плачи. Ще умрем за нашата вяра в Иисус Христос! Ще умрем за нашия император Константин, за нашата родина!”
Османските войски, като биели барабаните си, минали през разрушените стени, отблъснали защитниците на града и ги изклали с ятаганите. После нахлули в катедралата и обезглавили всички, дори и бебетата. Забавлявали се като гасели свещите с малките им отсечени глави. Клането продължило от сутринта до вечерта. Те спрели, когато великият везир се изкачил на олтара на „Света София” и се провикнал към касапите: ”Сега почивайте! Този храм вече принадлежи на Аллах!”
Навън Константинопол горял, турците разпъвали на кръст, бесели, набивали на кол жителите. Еничарите насилвали и колели монахините – четири хиляди за няколко часа! Оцелелите оковавали във вериги и ги продавали на пазара в Анкара. Слугите подготвяли пира на победата, по време на който, в нарушение на заповедите на Пророка, Мехмед се напил с кипърско вино. Султанът имал слабост към малки момчета. Затова заповядал да доведат първородния син на византийския аристократ Нотарас. Четиринадесетгодишното момче било известно с красотата си. Пред очите на всички Мехмед го изнасилил. После заповядал да доведат и семейството на момчето. Родителите му, бабите и дядовците, чичовците, лелите и братовчедите. Пред него султанът собственоръчно им отсякъл главите. Един по един. Сетне заповядал да разрушат олтарите и да разтопят камбаните на всички църкви в града. Превърнал ги в джамии или базари.
Ето така Константинопол станал Истанбул.
Откъс от „Силата на разума” на Ориана Фалачи
.
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
