Отец Силвестър: Невъзможно ми е да се примиря… Не искам!

Невъзможно ми е да се примиря със ситуацията… Не искам!!!
Политиците, които сме избрали, днес си гласуваха увеличение на заплатите. Потресен съм!!! Пир по време на чума е това.
Ние сме ги избрали, за да управляват България към по-добро. Те, от своя страна, се опитват да ни научат как се живее в ада, за да не се страхуваме от него…То хубаво, ама не е хубаво!
Гледат на нас като на добитък…Въпреки зверски ниската интелигентност, която демонстрират, се имат да елитарно общество, което е недосегаемо от нас, простосмъртните.
Написах, че катафалката ремарке няма. Повечето от тях няма да го разберат – имат проблем и с четенето („ви, ай, ай“ – например).
Аз искам да живея мирно, тихо. Те не ми позволяват.
Искам да работя спокойно. Те ми създават неизброими проблеми.
Искам да имам хляб на трапезата си. Те се опитват всячески да ми го вгорчат.
Искам бъдеще за децата си. Те искат да им го отнемат.
Ще ми се наложи сам да си построя къщата. Народната мъдрост казва: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!“
Ако не се размърдам, ще бъда третиран като роб. НЕ ЖЕЛАЯ ДА БЪДА РОБ!!!
Искам свобода – за мен и народа ми!
Искам друга политика за България! И щом не могат да я направят тези, които си увеличиха заплатите в това тежко време, нямат място в Парламента!
Братя и сестри,
имам принципи, които не желая да оставя. Вярвам, че не съм сам в любовта си към България и Българския народ!
Ще се наложи да се преброим, за да не позволяваме на днешния политик „да беснее над бащино ми огнище“!