ПАК ЗА СТАРИЯ БРЯСТ
Споменът, споен с нещо видимо, материално, винаги е свързан с времеви обсег!
След като Стария бряст изчезне, каквото и да се сътвори на негово място, ще бъде свързано с мислите на едно или две поколения. После на никого не ще говори скулптура или каквото и да е, изобразяващо „Спомен за Дървото“. Защото споменът го има, когато има кой да си спомня.
Ето защо е приемливо, според мен, а и според специалисти-еколози, неговите рожби, 21 на брой, да си останат там, където са сега, оформяйки своя миниатюрна екосистема.
Тук идва на преден план и отдавнашният ми спор с автора на герба на Сливен Евгени Вълев. Не може в герба на град със стотици значими факти от местно и национално значение около 40 процента от пространството да заема дърво, емоционално свързано с няколко поколения сливналии, определящи си срещи „до Стария бряст“. Да, не съм специалист по хералдика, но приемам, макар и интуитивно, че имам основание за твърдението си.
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
