Няколко думи по темата за „избора“ на главен прокурор. За такъв днес е назначен без конкурс Иван Гешев. Ако оставим всичко друго и се фокусираме единствено върху факта, че това е прокурор, който за 4-5 години “работа” по делото за откраднатите милиарди в КТБ не успя да открие никаква връзка между Делян Пеевски и бившия собственик на банката Цветан Василев. Прокурор Гешев дори не желае да привлече като свидетел и/или подсъдим въпросния Цветан Василев, който напълно законно си живее в Сърбия. Не в Мугадишу, Свазиленд, или Пенсилвания, а на 2-3 часа път с кола оттук. Цветан Василев не се крие от правосъдието. Правосъдието се крие от Цветан Василев. Защо? Нали уж в интерес на България е поне част от тази огромна финансова щета да бъде възстановена? Но българското правосъдие нехайства за българския национален интерес. То действа срещу нас, данъкоплатците. В КТБ са откраднати пари за няколко магистрали, за стотици детски градини, училища, детски площадки, библиотеки, тротоари, трамваи, за милиони книги и учебници, за пенсии и заплати…
Всичко, което искам да кажа е, че днес за главен прокурор е избран човек, който поне до сега доказано работи против интереса на България. За арогантността му към гражданското общество и демократичните приципи дори няма да отварям дума. Тук говоря само за неговите действия и бездействия нараняващи националния интерес на България.
Разбира се, това не е края на света. Живях в Америка, когато в 2000-та избраха за президент Джордж W Буш. Беше тъжно време. Беше ужасно време. И много от нас предчувствахме щетите, които ще нанесе управлението му не само на Америка, но и на целия свят. И той ги нанесе. И надмина очакванията ни. И Америка не е същата. Но издържахме 8 години и оцеляхме. Защото Америка има институционална памет, има могъща правораздавателна система, но най-важното – много достойни хора бе! Те са и гръбнака на обществото… Та, в сравнение със злините, които Буш причини, един главен прокурор на страна, голяма колкото щат Охайо не е най-страшното, което може да се случи на планетата. Но е най-опасното, което може да се случи на тази ронлива демокрация, в която опитваме да живеем почтено. Затова — без драма, но решително — нека всеки да пази и цени собствените си личностни права. И да търсим, ценим и издигаме достойните личности помежду си. Защото, ако го правехме съзнателно и последователно нямаше да се налага да пишем такива статуси.
Захари Карабашлиев, Фейсбук
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
