Планът за „Голям Израел“ в Близкия Изток се проваля

В Сирия беше поставена бариера през ционисткия план за „Голям Израел“.

Поражението на англосаксонския ционизъм е историческо с непредвидими в момента последици за целия западен проект, САЩ, Англия, Франция, Израел…

Битката е на живот и смърт. В по-широк контекст – между Запада и Изтока, и в цивилизационен разрез – между либералния капитализъм и глобализма от една страна, а от друга – националния суверенитет и реалната икономика…

Една от точките на съсредоточение е именно Близкият Изток и идеята на ционизма за „Голям Израел“…

Преди 36 години американските стратези въведоха понятието Голям Близък Изток, обозначаващ пространството от Магреба до Бангладеш и обявиха тази огромна територия за зона на приоритетните интереси на САЩ.

През 2006 г. програмата за американско доминиране в този район беше обновена от тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, която въведе термина „Нов Близък Изток“, обясняващ плана за прекрояване на границите на Близкия Изток от Ливан до Сирия, Ирак, Иран и даже до Афганистан. Всичко това се определяше като стратегия на „конструктивния хаос“.

В същата година в американското списание Armed Forces Journal беше публикувана картата на Новия Близък Изток, съставена от полковник Ралф Петерс, която започна да циркулира в медиите, правителствените и други кръгове, подготвяйки общественото мнение за предстоящите изменения в Близкия Изток.

От началото на сегашната „арабска пролет“ американците преминаха към геополитическа перестройка на района, което естествено постави и въпроса за „съдбата на Израел“. Този въпрос оттогава не слиза от дневен ред и се представя само в една формула – Израел неизменно е жертва, т.е. ционистките медии правят акцент върху „смъртната заплаха“ за Израел от страна на Иран, която се засилва заедно с изострянето на ситуацията в Сирия.

Разбира се, се премълчава най-важното – не само дълбоката заинтересованост на Израел в дестабилизирането на околните държави от арабско-мюсюлманския свят, но и основната роля, която Тел Авив играе в този хаос и в разпалването и поддържането на войната в Сирия, в задкулисните маневри срещу правителството на Ердоган в Турция и в постоянните заплахи към Иран заради новата ядрена програма.

Затова, още през 2011 г., разказа един от създателите на витаещата в кръговете на сегашния израелски елит доктрина на „хиперционизма“ равинът Аврам Шмулевич.

На първо място, той оцени „арабската пролет“ като добре дошла и благо за Израел. Мюсюлманският свят – писа Шмулевич – затъва в състоянието на хаоса. Това ще е положителен фактор за евреите. Хаосът е най-доброто време, за да вземем ситуацията под контрол и да пуснем в действие еврейската цивилизационна система. Сега се води борба за това кой ще е духовен лидер на човечеството. Сега сме длъжни да вземем контрола в свои ръце. Ние не само ще купуваме арабския елит, но ще ги храним и възпитаваме. Човек, който получава свобода едновременно трябва да получи инструкция как да я ползва. И тази инструкция за човечеството ще напишем ние, евреите“.

Говорейки за външнополитическите цели на Израел, Шмулевич сочи „необходимостта“ да се заемат естествените граници по Нил и Ефрат, установени от Тората, след което трябва да последва втори етап на настъплението – разпространение на хегемонията на Израел в целия район на Близкия Изток. „Асад няма да издържи повече от две години, ще започне революция в Йордания, ще се вдигнат кюрдите и Кавказ ще стане част от Близкия Изток. Всичко това трябва да изглежда като един Ирак или Афганистан“.

Разбира се, Шмулевич може да се причисли към маргиналите, ако не повтаряше основните положения на изложения още през 1982 г. стратегически замисъл на израелската върхушка, известен като „плана Юнон“, насочен към постигане на регионално доминиране чрез дестабилизиране и разчленяване на съседните арабски държави. Това фактически беше възпроизведено в плана за Новия Близък Изток на Кондолиза Райс и Ралф Петерс.

Този документ беше наречен „Планът Юнон“ и описваше създаването на „Голям Израел“. Зад плана стоят ционисткото правителство на Нетаняху, партията Ликуд и военната и разузнавателна върхушка на Израел.

Според основателя на ционизма Теодор Херцел, еврейската държава се простира от Египет до Ефрат. Според равина Хишман „обетованата земя“ е от „реката на Египет до Ефрат и включва Сирия и Ливан“.

Ако се погледнат от тази перспектива войните срещу Ирак през 2003 г., срещу Ливан – през 2006 г., срещу Либия – през 2011 г. и сегашната срещу Сирия, както и смяната на режима в Египет, онова, което става в Близкия Изток, е по-разбираемо. Целта е отслабването и евентуалното разчленяване на съседните арабски държави, като част от експанзията на проекта „Голям Израел“.

Войната срещу Сирия също е част от започналия процес на териториална експанзия на Израел.

Това съвпадна c появата на споменатата карта, съставена от пенсионирания подполковник Ралф Петерс.

Така се появи нова карта, с която Вашингтон и Тел Авив искат да установят американски контрол над 62 процента от доказаните световни запаси от нефт и над 40 процента от газ.

Това означава, че още през 1982 г., а и по-рано, в Израел беше разработена доктрината за пълна промяна, която Израел трябва да реализира.

проф. Красимир Иванджийски, в. „Строго секретно“