Стоянка Мутафова почина от възпалена жлъчка, довела до некроза на целия мехур и като следствие сепсис, тежка пневмония и некрози по краката. Сепсисът е системен имунен отговор на някаква инфекция в организма. Системен означава, че патогенните бактерии са навлезли в кръвоносната система и предизвикват общо отравяне на организма. Заради сепсиса спешно я оперират и отстраняват жлъчния мехур, където всъщност е огнището на инфекцията, той е напълно некрозирал. На 97 години една банална хрема е тежък проблем, а такава обща и голяма инфекция е медицинско предизвикателство.
За Мутафова се грижат най-добрите лекари в България. Но от дългия престой на изкуствено дишане тя развива и пневмония, която, съчетана със сепсиса и високата температура, води до полиорганна недостатъчност. Освен всичко друго тя получава и некротични рани по краката от залежаването. Но въпреки силно влошеното си здраве тя изкара 45 дни след спешната операцията на 21 октомври.
Веднага след операцията Мутафова е била добре и първото нещо, което казала на дъщеря си Муки, било “Обичам те!”.
Дори се е случвало да се измъква от прозореца и да бяга от клиника. Но може би точно тази нейна непоносимост накрая ѝ изигра лоша шега… Вместо преди години да махне камъните в жлъчката си, в паниката си от ножа тя се самолекува с минерална вода.
Голямата комедийна актриса не се съвзе от спешната животоспасяваща операция на жлъчката, получи сепсис и след дълго лечение в болница “Лозенец” и във Военномедицинска болница издъхна в 6,15 ч. на 6.12. – Никулден. Така и не научава за кончината на Стефан Данаилов, който лежи в съседна стая…
В последните години Стоянка Мутафова беше наистина Госпожа Стихийно бедствие, но бедствията ѝ се струпваха предимно на главата.
През дългите си години артистична кариера беше получила травми от сцената – паднали кулиси, падане от сцената, дори шамар от сценичен работник, а това не остава без последствия. Иначе беше пълна въздържателка, непушачка, хранеше се здравословно,обичаше най-много шоколад, но накрая лекарите ѝ забраниха дори това удоволствие. Десетки пъти се пускаха слухове, че слиза от сцената, а тя пак се връщаше като феникс, защото точно сцената беше нейната жарава, на която възкръсваше от всички болежки.
Дъщеря ѝ Муки казваше: “Омръзна ми да воювам с нея! От една страна, искам да спре да играе, от друга – знам, че когато слезе от сцената, ще угасне. От нея черпеше енергия, желание за живот. Болна, с температура, но да излезе пред зрителите – това беше нейното лекарство”.
Но сцената, колкото и да е вълшебна, не лекува всичко.
BNews.bg
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
