„Църковната“ мафия не е доволна, че братята-отци Янакиеви са свалени от длъжност. Те трябва да бъдат унищожени!
„Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината“ (Йоан. 18:37)
Искам да взема отношение по онова, което се случва напоследък в нашата Сливенска епархия, и най-вече по онова, отнасящо се до моите събратя в Христа отците Силвестър и Евгений Янакиеви.
Всъщност, от доста време те са изключително недолюбвани от мнозина, както от духовници, така и от миряни. Но в момента публичната злоба (вече) масирано и организирано се излива върху тях.
Всичко започна от опита на о. Силвестър публично да оповести за имотни злоупотреби в Митрополията, за които твърдеше, че притежава и документи. Реакцията на това негово действие бе моментална и изключително енергична. Архиерейските наместници на Духовните околии в епархията написаха декларация до Сливенския Митрополит Йоаникий против двамата братя-свещеници, която за кратко време беше подписана от по-голямата част от духовниците в Сливенска епархия.
В тази декларация от Сливенския Митрополит се искаше о. Силвестър и о. Евгений да бъдат свалени от длъжностите, които заемаха в Митрополията – о. Силвестър като духовен надзорник, а о. Евгений като протосингел на Владиката. А така също се споменаваше и за това двамата изобщо да бъдат прогонени от границите на епархията.
Поводът за тази декларация и за всичко изложено в нея бе, както вече стана дума, опитът на о. Силвестър да оповести споменатите вече имотни злоупотреби. Аргументът беше, че подобно публично оповестяване ще компрометира личността на Сливенския Митрополит, както и изобщо ще компрометира Сливенска Митрополия. Което, по принцип, е така.
Тук аз не искам да вземам отношение по това дали подобни документи трябва да бъдат публикувани в медиите и да стават обществено достояние. Мисълта ми е друга. И тя се съдържа в думите на Христос, с които Той отговаря на въпроса на Пилат дали е цар: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината“ (Йоан 18:37).
Та, мисля, че в този случай, както и във всички случаи, най-важна от всичко е Истината. Още повече, когато ние, духовниците, сме служители на Истината. Затова във всеки един възникващ казус от каквото и да е естество в нашата църковна действителност, първата ни грижа трябва да е да не допуснем да бъде компрометирана истината.
Ако един епископ е от истината, ако всеки един от нас, духовниците, е от истината, няма защо да се страхуваме, че ще бъде компрометирана личността на епископа, или на някой от духовниците. Да не говорим, че поначало епископът сам е този, който трябва да съблюдава за спазването на истината.
От друга страна, никой не помисли дали няма да бъдат компрометирани самите отци Силвестър и Евгений. Защото, всяко едно компрометиране на личността на свещеник също е от голямо морално значение и също е компрометиране на истината. Напротив, декларацията против тях бе написана умишлено клеветнически, напълно неуважително, и (в крайна сметка) от самите техни събратя в Христа. И съответно бе подписана от самите техни събратя в Христа.
Под натиска на това свидетелство на епархийското духовенство, Сливенският Митрополит Йоаникий действително свали от длъжностите им отците Силвестър и Евгений. Аз, разбира се, не подлагам на никакво съмнение решенията на нашия Владика. Просто излагам фактите и върху тях изграждам своята позиция.
Натискът обаче продължава. Натискът както върху Владиката, така и върху отците Силвестър и Евгений.
Сега е в ход свалянето им от длъжност и като предстоятели на Църковните настоятелства към храмовете, които обгрижват – о. Силвестър като предстоятел на храм „Св. София“ и о. Евгений като предстоятел на митрополитския храм „Св. Димитър“. А после може да последва прогонването им въобще и от епархията. Т
оест, смея да твърдя, че в момента е в ход процедура тези двама духовници да бъдат буквално унищожени.
Причината?… Допреди о. Силвестър да се опита публично да огласи за евентуални имотни злоупотреби в Митрополията, никой не се опитваше да го сваля от длъжностите му. Същото важи и за о. Евгений. Цялата тази кампания срещу тях се разрази от момента, в който в медиите за пръв път се появиха информации за въпросните злоупотреби. Тоест, очевидна е връзката между публичното оповестяване на информациите и подетата кампания срещу отците.
Това ме навежда на мисълта, че интересите на определени хора са били наистина засегнати. Иначе, ако някой претендира, че действията срещу двамата са заради това, че заплашват авторитета на епископа, както и на цялата Митрополия, на такъв ще кажа, че такава мощна злоба, целяща пълното дискредитиране и самото унищожаване на двама православни духовници, надали би се изляла само заради пазенето на владишкия авторитет.
И пак ще кажа, че ние, православните духовници, като служители на Истината, трябва преди всичко да се стремим да браним (авторитета на) Самата Истина, Която е Христос, а не на епископа, който е на „второ място“ (който е в Христос) и трябва сам да явява Христос като Истина. Казвам това по принцип (за епископа), защото лично аз нямам никакви съмнения относно честността и нравствените качества на нашия Владика.
ПОСЛЕСЛОВ
Ще се върна към думите си в началото, че отците Силвестър и Евгений отдавна са недолюбвани от мнозина. По едно време миряни от гр. Сливен правеха подписка конкретно срещу о. Евгений, заради противопоставянето му, според тях неправомерно, на друг сливенски свещеник. Това, разбира се, е друга тема, но по един тънък начин засяга всичко казано дотук. Мисля, че голяма част от нашите миряни (а може би и от нас, духовниците) не могат да различат Пастир от разбойник. Антихристът, за да ни излъже, че той е Христос, имитира във всичко Христос. Разбойникът, за да ни излъже, че е пастир, имитира във всичко пастира. Но както Антихристът не е и не може да бъде Христос, така и разбойникът не е и не може да бъде пастир. И ние трябва да притежаваме духовния усет, духовния взор и духовното разбиране да различаваме разбойника от пастира. И за да имаме такъв усет, такъв взор и такова разбиране, трябва самите ние да бъдем духовни. А духовността и правилното разбиране, се придобиват чрез воденето на духовен живот – ахилесовата пета на днешния християнин. Когато водим духовен живот, Христос се вселява в нас; ние се обличаме, по думите на св. Павел, в Неговата дреха и ставаме Христови. Тогава никой (носейки Христа в себе си) няма да Го сбърка с антихриста. Никой няма да тръгне подир разбойника, вземайки го за пастир.Нека да отстояваме истината. Като се учим да я познаваме. И да заявяваме ясно е без страх своята позиция в защита на истината. Да не се страхуваме, че чрез това ще влезем в разделение с другите в Църквата. Важното е да сме на страната на истината, дори и да сме само двама или трима, а не да бъдем в многолюдното сдружение на лъжци, където Христос няма да Го има. Митрополитът на Морфу Неофит в една от своите проповеди казваше, че сега Христос ни поставя пред изпити, защото Той иска да събере новия екипаж на Своя кораб. Така че, неминуемо ще бъде едни да влязат в кораба, а други да останат на сушата. Тоест, неизбежно ще бъде разделението. Важното е ние къде ще бъдем.Помнете, че Христос се роди и дойде на света, за да свидетелства за истината. И ни завеща този път на истината, който винаги е тесен и чийто вход трудно се намира всред оглушаващия шум на множествата и лукавите кроежи на негодниците.
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ
