115 Г. ОТ СМЪРТТА НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЕДИН ОТ НАЙ-БЛЕСТЯЩИТЕ УМОВЕ НА СЛИВЕНСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Всеки град има своите ярки и уникални личности, които оставят трайна и неповторима следа в него. Една такава личност за Сливен е Георги Миркович. Роден е на 10 март 1826 година в семейството на сливенския първенец Вълко Миркович . Обучава се при Сава Доброплодни, а на двайсет и една години заминава за Русия, където учи в Духовната семинария на град Киев. Завършва гръцко и френско училище в Цариград и медицина в Монпелие, но заедно с традиционните знания усилено изучава и хомеопатия. За действията му като лекар, по време на холерна епидемия във Франция, е награден със сребърен медал от самия Наполеон III.
През 1857 година се завръща в родния Сливен и започва работа като лекар. Същевременно сътрудничи на сп. „Български книжици“ и в. „България“, с главен редактор Драган Цанков. През 1860 година в Цариград публикува „Кратка методическа българска граматика“, едно изключително полезно помагало при обучението на българчетата.
През месец март 1861 година заминава за Италия заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещ епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков. В Рим те са приети на аудиенция при Папа Пий IX, с цел възобновяването на българската народна и каноническа йерархия. Там, за своята дейност в тази насока, Георги Миркович е награден със златен Ватикански медал. До края на 60-те години Миркович води частна лекарска практика на различни места в България. Заминава за Бесарабия, като участва активно в българското революционно движение.
През 1869 година е арестуван за политическата си дейност и е заточен под строг режим в затвора в Цариград. Там, по думите и на други каторжници, той лекува изключително успешно болните с хомеопатични средства във вид на „зрънца, ситни, разноцветни като мъниста“. След края на Руско-турската война е освободен и се завръща в родината. Доктор Миркович участва активно в създаване на първото в България дружество „Червен кръст“, учредено в Сливен през 1878 година.
Той е издател и на първия печатен вестник в Сливен – „Българско знаме” (1879 г.). Либерално издание, създадено по идея на Петко Р. Славейков и с финансовото участие на д-р Миркович, д-р Начо Планински, д-р Добри Минков и др. От Цариград е закупена и докарана в Сливен печатницата на П. Карапетров, в която започва да се печати вестникът.
Най-известният труд на д-р Миркович – „Домашен омиопатически лекар“, в който разяснява и защитава основните принципи на хомеопатията, е издаден от същата печатница през 1885 година.


На базата на личен опит, авторът съпоставя алопатичната и хомеопатичната терапии, и доказва, че „лечебният хомеопатичен метод има всички преимущества, които някой може да иска“. Хомеопатията лекува сигурно, бързо и най-важното – безвредно. Силно критикуван от мнозина, особено от колеги лекари, Георги Миркович никога не се отказва от принципите на хомеопатията и я практикува до края на живота си.
Освен от алтернативните методи на лечение, Миркович е силно заинтригуван и от необяснимите и свръхестествени явления. Така, между 1891 и 1902 година, издава няколко списания: „Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата“(1891-1896),

„Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин“ (1892-1896) и „Виделина“ (1902), в които публикува статии за спиритизъм, ясновидство, хомеопатия, материали за здравословен начин на живот, за жизнената сила, за източниците на болести и много други теми.
Доктор Миркович е един от първите трима ученици на Петър Дънов. Първата среща на Дънов с Миркович се осъществява през 1900 година.
На 29 септември 1905 година Георги Миркович завършва земния си път. Погребан е с изключителни почести и уважение от съгражданите си. Предсмъртното му желание е всичките му средства /3000 златни лева/ и имоти да бъдат дарени на сливенското сиропиталище, а личната му библиотека – около 1400 тома, на читалище „Зора“.
blog.zora-sliven.net
Източник: Сливен ДНЕС и УТРЕ










