500 лв. на дете за 15 септември – честита безплатната просвета!

Основното и средното образование в България са безплатни – този факт е всеизвестен, пише го в чл. 53, ал. 3 от конституцията. И още един факт е всеизвестен – че образованието в България никак не е безплатно. Шизофренната ситуация е едно от най-устойчивите явления в България, с тенденция на задълбочаване,пише сайтът „Барикада“.

Семейните бюджети се утежняват,

скъпотията продължава да е проблем в България,

особено по отношение на издръжката на децата в училище.

Изчисленията обхващат само подготовката около първия учебен ден. И то за задължителни нужди, които няма как да не бъдат покрити. Разходите през годината за спорт, уроци, екскурзии и т.н. въобще не ги броим.

1. Униформи . Повечето училища, особено в градовете и реномираните, ги въведоха през последните години. И това е прекрасно, защото децата изглеждат по-спретнати, създава се чувство за общност, ликвидират се различията относно облеклото. Униформите обаче костват към 150 лв. – летни и зимни комплекти, по два, тъй като при всекидневна употреба детето следва да ги сменя… Прибавяме ризки, поли или панталони за официални случаи, вратовръзка. Униформата си е скъпо достижение на цивилизацията.
2. Учебни тетрадки и помагала. Учебниците са безплатни, обаче многобройните учебни тетрадки към тях, сборници и други помагала не са. Доста скъпи са комплектите по английски, немски и другите езици. Тук сметката е 100 лв., може и повече.
3. Ремонт. Рядкост е училище да не иска пари за ремонт – или на класната стая, или въобще. Сумата варира между 30 лв. и 50 лв. Тънкият момент е, че държавата и общините отпускат на училищата средства точно за такива цели, но що пък да не се вземат пари от родителите?… Ако не ви поискат тези пари на 15 септември, задължително ще се случи на 20-и.
4. Настоятелство. Това е нов вид рекет, който се практикува от 2-3 години. Засега не навсякъде, но има време занапред да се „приобщят” всички школа… Тарифата е 10-20 лв., които отиват за училищното настоятелство, което никой не знае с какво се занимава. То реално нищо не върши, защото всичките му формални решения са по образ и подобие на размислите на училищния директор.

Средствата по точки 3 и 4 не са задължителни. Родителите може да не ги дават, стига да се заинатят. Или ако се оплачат на медиите. Не са длъжни да дават пари под каквато и да е форма. Но това е теория, практически дарението е задължителен рекет.

5. „И други”. Ако детето няма раница, ще трябва да купите – 70 лв. -100 лв. Ако има, със сигурност ще следва да му вземете маратонки, шорти, клин, анцуг за физкултура, тъй като миналогодишните са окъсели. И пак ще дадете тези пари. Тетрадки също са нужни, обикновени – от по 40, 60 и т.н листа, понякога и голям формат. Много често се налага и нов несесер, флумастери, линийки и т.н. – дребни разходи, но събрани се превръщат в порядъчна сума от няколко десетолевки.

Дърпате накрая „калема” – 500 лв. Малко отгоре или малко отдолу – сумата е там. При братче или сестриче умножавате по 2. Ако работите и вземате заплата, давате тези пари, няма как. Ако пък сте социално слаб и без заплата, имате прекрасната възможност да не пратите детето на училище. Не го пращате, после министри се чудят защо.